Спомен, който отказва да избледнее

Знам, че в разгара на своето си лято всеки от нас има поне по един такъв - Спомен, който отказва да избледнее. Знае го, очевидно, и авторката на новото ни Предизвикателство, M1234567891 (Миночка Митева), която ми е изпратила следното:

Темата включва силата на един спомен, който остава жив, въпреки времето, забравата и промяната. Той се превръща в неразделна част от душата - шепне в тишината, оживява в съня, носи утеха и болка едновременно. Такъв спомен не просто се помни – той диша заедно с човека, оформя настоящето и се превръща в негова тиха, но вечна сянка.

Остана в ъгъла на моя глас,

една усмивка, в шепот скрита,

дъхът ти в сутрешния храст,

следа от пролет неизпита.

По теб дъхът ухае в нощ,

когато капките ме викат,

и всяка тиха, топла мощ

в мен сладостно се вплита.

Надникнете, моля, в нишата със спомените, изберете най-яркия и вълнуващ такъв и после ни пуснете да го съпреживеем отново заедно с вас.

Успех!