На поправителния
Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как тренирах в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми и в душата,
топли ме в самотните ми дни;
как решавам - дроби на дъската,
влюбен в госпожата до уши!
А пък тя, към мене беше строга,
с много бяло… хубаво лице!
Лятото - през август молех, Бога,
да ме пусне в нейното сърце!
Влюбен бях във нея, до забрава!
Тя бе сякаш, правена за мен!
Бях готов - за нея - да решавам
хиляди задачи всеки ден.
Спомените с нея… днес са ярки;
помня я с разпуснати коси,
как в ръката - с яка показалка
дърпа мойте влюбени уши!
Как у мен след допира ми с нея
блъска учестено моя пулс!
И до днес - с усмивка аз копнея
да се уча пак във трети курс.
Юри Йовев
юли 2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
