Закъсняла любов

Приём заявок
Остава време за участие: | 61 автора участват
Закъсняла любов
Детали конкурса
Категория Поэзия
Начало 9 мая 2026 г. в 09:00
Окончание подачи заявок 30 мая 2026 г. в 17:00
Окончание голосования 2 июня 2026 г. в 15:00
Максимальное количество произведений от автора 4
Кто может голосовать Все зарегистрированные
За сколько произведений можно голосовать 5
Когда публиковать произведения Сразу после одобрения
Класиране по Процент гласували

Участвующие произведения
1 результат

Непознато 🇧🇬

Чувство непознато, извънземно,
трябва да знам какво изпитваш към мен...
дали съм тайна, която криеш от другите...
Високо летя, но не мога да вървя,
не знам правилата, трябва да съм на върха... ...
61 1

Училищен статив 🇧🇬

В миналото си надничам
и виждам онзи стар училищен статив.
Там юноши стоят, той рисува,
тя го гледа потънала в любов.
Всеки щрих, всеки звук ...
57 1

Стрелките на сърцето 🇧🇬

Часовете дълги са ми кратки,
времето не ми достига.
Като буйни водопадни капки
изтича и не мога да го стигна.
Когато те погледна във очите, ...
79

И докато… 🇧🇬

И докато сърцето бие отляво в гърдите
и докато има ме в дните,
само ти ще бъдеш
болката и радостта ми.
В нощите студени мисълта ми, ...
76

Закъсняла любов 🇧🇬

Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...
86 1

Сила 🇧🇬

Обичахме се ний като деца,
но много чисто, искрено, дълбоко
и само в спомените мяркат се лица,
но пак ми липсваш - рядко, но жестоко.
Поехме пътя неусетно, ...
84

Бейлис 🇧🇬

Чашата застива мъчно -
изпита, изоставена дори
Още една цигара в късно,
далечно, чакащо "преди".
Там живея аз със любовта ни. ...
95 2

Пулсът на пепелта 🇧🇬

Сърцето наранено не умира —
не свършва в тишина и във покой.
То бавно и дълбоко в себе си се взира,
като ранен, но неукротим герой.
​То носи белези — горчива памет, ...
200 5 6

Там, където търсех нас 🇧🇬

Да си припомним за Созопол и смокините,
превили плод над дървените къщи,
морето, слънцето, картините
и залива ни, в който търсех нас.
Да си припомним за луната кръглолика ...
109

Разминаване 🇧🇬

Седяхме на гара в различни перони
и чакахме влакове да ни доведат —
ти на изток, аз на запад загледани,
как изпуснахме неусетно часа.
Мечтахме за дом, за влюбени погледи, ...
122 1

Искам да ти бъда есен 🇧🇬

Няма да съм твоя първа пролет,
знам — отдавна е била.
Бурна като кратък полет,
пълна с трепет и тъга.
Няма да съм твое знойно лято — ...
155 4

Вятъра да догоня 🇧🇬

В болката ти те познах.
Твоята на моята прилича.
Такава близост носи страх –
тя всичко разсъблича.
Душата ми не иска да е гола – ...
170 4

Закъсняло, но искрено 🇧🇬

Закъсняло и старо, и непоискано
е сърцето, със кръв е подписано.
Някаква тайна нощем шепти ми.
Може би повтаря ми твоето име?
Вехто и крехко, от теб нежелано. ...
127 2

Някога, някъде 🇧🇬

Някога, някъде… много отдавна,
близо четирсет години почти,
срещна момчето с огън в душата,
но го подмина, защото реши,
че сте приятели — истински, верни, ...
151 2 4

Сам и стар с моето сърце 🇧🇬

Сам и стар с моето сърце
Автор – Величка Николова – Литатру1
Луната се е свила на небето
като кълбо, подобно на аплик,
а болка се е скрила в мен, в сърцето. ...
105

"Горчивият дар на закъснялата любов" 🇧🇬

​В сърцето блика късен дар –
едно внезапно вдъхновение.
Събужда всеки трепет стар,
но носи болка, не спасение.
​ ...
187 2

Не и Любов 🇧🇬

Любовта закъснява за бездомните...
цял живот, и накрая в жалния поглед
на гробаря пристига
Любовта не бърза за бедната дечурлига,
за която хлябът е винаги твърд и сух, ...
251 5

Чувство 🇧🇬

И много неща открихме
и двамата до дъното се провалихме.
Нещо прекрасно всъщност угасна,
но не е угаснало някак.
Аз знам, че някъде нататък ...
228

Закъсняла любов 🇧🇬

„Закъсняла любов“
Автор - Величка Николова - Литатру 1
Всред хладна зима в моята душа,
неспирно самотата ме ломеше...
Но Тя дойде - красивата съдба! ...
208

Нашата есен 🇧🇬

Спомени общи, така любими,
но защо са толкова болезнени?
Как да се справя с чувствата необясними –
ще си останат в мен копнежите обречени.
​Често се сещам за времето наше, ...
222 1

Локация 🇧🇬

Нашето място – още ни чака.
На картата липсва. Няма адрес.
Двама влюбени, изпуснали влака…
Товара със себе си носят до днес.
Часовникът старите релси брои, ...
255 1 3

Нямаш поща 🇧🇬

В кутията -
плик без писмо,
попил аромат на мастило.
Подател - няма.
Там сълзливо петно - ...
186

Празнота 🇧🇬

Безкрайното скитане във висините на самотата -
дали ще има някога край?
Или в празни надежди тъне душата,
съзнавайки липсата на мечтания рай?
Безмълвното ехо сега ме пронизва. ...
162

(НЕ)сбъднат сън 🇧🇬

Сънувам я - с очите ти ме гледа.
Усмивката ѝ - сбъдната мечта.
Животът често щастие отнема.
Понякога не стига любовта.
Косите ѝ на моите приличат. ...
173

В залеза 🇧🇬

Вечер дъждовна… някаква гара,
отправили взор към някакъв път…
с надежди… укрити в куфари стари,
нашите мисли с листата кръжат.
Кафето горчиво, цигарите гаснат, ...
269 6

Заключени вселени 🇧🇬

За кой ли път избра ги за залог
на чуждо щастие горчиво, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите, с години изболяни.
Реши да ги убиеш… за урок ...
259 3 8

Разминаване 🇧🇬

Срещнах те не късно.
Късно беше времето.
Срещнах те сред шум —
а те запомних като тишина.
Сред чужди смехове и късна музика ...
179 1

Любовен ритуал 🇧🇬

Звездите палят нежно небосвода,
а космическият полъх на нощта
завръща ме във времето, в което мога
да пея ритми с арфата на любовта.
Пренася ме воалът на кашмира ...
172 1

В тихото 🇧🇬

Когато замечтаят волно птиците,
когато слънцето прощава се с деня,
когато пълната луна съветва се с жриците,
когато звездна пелерина покрива всичко в тъма,
когато плажът златен занемее, ...
162

В нощта 🇧🇬

Спиш ли? Няма да те будя.
Ще се промъкна само тихо в стаята,
ще те погаля нежно, ще прокудя
сенките, застинали в тъмнината вялата.
Ще стъпвам боса, сънена, щастлива ...
164

Неочаквано 🇧🇬

Гальовно ме гледаш в очите,
както винаги съм искала аз,
до реката корони склонили са върбите
и шепнат загадъчно на розовия храст.
Аз знам, че съм красива в този миг, ...
149

Есенна светлина 🇧🇬

Дойде, когато дните станаха по-къси,
и слънцето не пали, а рисува.
Без бури, без безумни, бурни трусове,
а нежно, тихо, с обич ме целува.
Закъсняла? Не, по-скоро — точна! ...
214 2

Закъснялата любов! 🇧🇬

Не закъснялата любов е разтърсваща,
а онази, която е изживяна,
но вече, макар и претоплена, е студена и избледняла.
Не закъснялата любов е разкъсваща,
а онази, при която душата ти плаче, сърцето боли, ...
304 1