Има любови, които пристигат като есен — красиви, но твърде късни. Те се раждат в погледи, които вече са се научили да се разделят, и в думи, които не сме посмели да изречем навреме. Любовта понякога се появява, когато вече сме поели по друг път или сме изгубили смелостта да я последваме. Поканени сте да разкажете за срещите, които съдбата е отложила, и за чувствата, които времето не е успяло да угаси. Напишете за своята закъсняла любов — такава, каквато боли, но и остава. Успех на всички участници! - това са точните думи на победителката в предходния конкурс MariaMustakerska (Maria Mustakerska), която пожелава Успех на всички участници, а аз се присъединявам към нея и очаквам творбите ви!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Дойде при мене късно - като влак
пропуснал всички гари на сърцето ,
когато вятърът на моя мрак
донасяше от миналото ехо.
Дойде без гръм, без огнени слова, ...
По гърба на разголена нощ
с теб се плъзнахме... Късно ли беше?
И мъглата притисна ни с мощ,
вятър-грешник тревожност роеше.
Заваля. Под сълзите на дъжд, ...
Кой назова те луда? Дръзна да изрича
такива думи, обич? Стар последен влак?
Самият той слепец е, може би глупак.
Не вижда ли душата искрена девича?
Вдигни глава, любов! Виж колко ти прилича, ...
Когато всички влакове заминаха
и гарата опустя от мечти,
ти се появи – като дъжд над пустинята,
в часа, в който и надеждата спи.
Не си онази пролетна буря, ...
Сърцето наранено не умира —
не свършва в тишина и във покой.
То бавно и дълбоко в себе си се взира,
като ранен, но неукротим герой.
То носи белези — горчива памет, ...
Тази любов - почти ослепяла -
ги разпъва сред мир и пожар
Всяка дума, в плътта натежала,
е белег под кожата - стар.
А страхът, че след нея ще бликне ...
До мене спря, когато нямах нищо –
останала вдовица в самота.
Натрупаните спомени разнищвах
и търсих в тях живец за старостта.
А ти бе неочакван и смутено ...
За кой ли път избра ги за залог
на чуждо щастие горчиво, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите, с години изболяни.
Реши да ги убиеш… за урок ...
Любовта закъснява за бездомните...
цял живот, и накрая в жалния поглед
на гробаря пристига
Любовта не бърза за бедната дечурлига,
за която хлябът е винаги твърд и сух, ...
Спомени общи, така любими,
но защо са толкова болезнени?
Как да се справя с чувствата необясними –
ще си останат в мен копнежите обречени.
Често се сещам за времето наше, ...
Не закъснялата любов е разтърсваща,
а онази, която е изживяна,
но вече, макар и претоплена, е студена и избледняла.
Не закъснялата любов е разкъсваща,
а онази, при която душата ти плаче, сърцето боли, ...
Дали ще се завърна след години
на този остров в някой слънчев ден
и стъпките ти в топлите градини
ще пазят още спомена за мен?
Дали ще бъдат същите следите ...
Седяхме на гара в различни перони
и чакахме влакове да ни доведат —
ти на изток, аз на запад загледани,
как изпуснахме неусетно часа.
Мечтахме за дом, за влюбени погледи, ...
Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...
За късната любов не се говори,
тя е единствено смисъл за двама.
Не звучи с фанфари, тромпети.
Не крещи, че е обич голяма.
Често идва в края на август ...
Спиш ли? Няма да те будя.
Ще се промъкна само тихо в стаята,
ще те погаля нежно, ще прокудя
сенките, застинали в тъмнината вялата.
Ще стъпвам боса, сънена, щастлива ...
Да си припомним за Созопол и смокините,
превили плод над дървените къщи,
морето, слънцето, картините
и залива ни, в който търсех нас.
Да си припомним за луната кръглолика ...
Звездите палят нежно небосвода,
а космическият полъх на нощта
завръща ме във времето, в което мога
да пея ритми с арфата на любовта.
Пренася ме воалът на кашмира ...
Гальовно ме гледаш в очите,
както винаги съм искала аз,
до реката корони склонили са върбите
и шепнат загадъчно на розовия храст.
Аз знам, че съм красива в този миг, ...
По дяволите вечната любов!
Присмя ми се и с тихи стъпки си отиде!
След сладостно-примамливия зов
ужасът от самотата иде!
В безвремие, без час, без нощ и ден ...
Цяла вечност пътувах до тебе
За да видя в очите ти жар
Миг, сътворен от влюбено време
А ти! Подари ми най-свещения дар!
Приютих се в скута ти смалена ...
Нашето място – още ни чака.
На картата липсва. Няма адрес.
Двама влюбени, изпуснали влака…
Товара със себе си носят до днес.
Часовникът старите релси брои, ...
Ако има жури, ще има "ние бяхме по-добри, но съдията беше п.... " като във футбола. Журито ще го отнася! След като всеки може да качва, да са си конкурси на потребителите си е най-добре. Те придават динамика и интерес в сайта както коментарните страници 👍🏽
Говорих с нея. Споделила е с нейни ученици, и най-вероятно са искали "да и помогнат". Предлагам да спрем драмата дотук и да вземем положителното - подобрихме системата да засича такива аномалии, макар, че пак казвам - класацията е по-скоро зарибявката, а не най-важното нещо в предизвикателствата. Дори и екип от доценти да правят класирането, пак ще си остане субективно и неточно.
Ако са отделни профили на различни хора защо да не се регистрират, за да подкрепят своя човек. Затова и аз съм против да не се трие профилът на авторката. И да е злоупотребила, едно наказание да си отнесе за колкото време прецени екипът е достатъчно. Четох и другите й стихове, бива си ги.
Не са от едно устройство. Заради съвпадащи фамилии предполагам са роднини. Профилите бяха изтрити и класацията е преизчислена. Мисля, че няма някакви промени на челните места. А добрата страна на проблема е, че ние разработихме система, която да сигнализира при подобни ситуации. Иначе основната цел на Конкурсите е да са предизвикателства, да се измислят интересни теми, да се стимулира писането на нови произведения, да се привличат нови хора в обществото. И не прави чест да се разкриват лични данни за други потребители.