Има любови, които пристигат като есен — красиви, но твърде късни. Те се раждат в погледи, които вече са се научили да се разделят, и в думи, които не сме посмели да изречем навреме. Любовта понякога се появява, когато вече сме поели по друг път или сме изгубили смелостта да я последваме. Поканени сте да разкажете за срещите, които съдбата е отложила, и за чувствата, които времето не е успяло да угаси. Напишете за своята закъсняла любов — такава, каквато боли, но и остава. Успех на всички участници! - това са точните думи на победителката в предходния конкурс MariaMustakerska (Maria Mustakerska), която пожелава Успех на всички участници, а аз се присъединявам към нея и очаквам творбите ви!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
вторник, три през нощта...
за пореден път не мога да заспя,
чакайки времето да излекува...
частица от мен, всичко се къса...
четвъртък, три през нощта... ...
Чувство непознато, извънземно,
трябва да знам какво изпитваш към мен...
дали съм тайна, която криеш от другите...
Високо летя, но не мога да вървя,
не знам правилата, трябва да съм на върха... ...
Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...
Обичахме се ний като деца,
но много чисто, искрено, дълбоко
и само в спомените мяркат се лица,
но пак ми липсваш - рядко, но жестоко.
Поехме пътя неусетно, ...
Сърцето наранено не умира —
не свършва в тишина и във покой.
То бавно и дълбоко в себе си се взира,
като ранен, но неукротим герой.
То носи белези — горчива памет, ...
Да си припомним за Созопол и смокините,
превили плод над дървените къщи,
морето, слънцето, картините
и залива ни, в който търсех нас.
Да си припомним за луната кръглолика ...
Седяхме на гара в различни перони
и чакахме влакове да ни доведат —
ти на изток, аз на запад загледани,
как изпуснахме неусетно часа.
Мечтахме за дом, за влюбени погледи, ...
Закъсняло и старо, и непоискано
е сърцето, със кръв е подписано.
Някаква тайна нощем шепти ми.
Може би повтаря ми твоето име?
Вехто и крехко, от теб нежелано. ...
Някога, някъде… много отдавна,
близо четирсет години почти,
срещна момчето с огън в душата,
но го подмина, защото реши,
че сте приятели — истински, верни, ...
Сам и стар с моето сърце
Автор – Величка Николова – Литатру1
Луната се е свила на небето
като кълбо, подобно на аплик,
а болка се е скрила в мен, в сърцето. ...
Любовта закъснява за бездомните...
цял живот, и накрая в жалния поглед
на гробаря пристига
Любовта не бърза за бедната дечурлига,
за която хлябът е винаги твърд и сух, ...
Спомени общи, така любими,
но защо са толкова болезнени?
Как да се справя с чувствата необясними –
ще си останат в мен копнежите обречени.
Често се сещам за времето наше, ...
Нашето място – още ни чака.
На картата липсва. Няма адрес.
Двама влюбени, изпуснали влака…
Товара със себе си носят до днес.
Часовникът старите релси брои, ...
Безкрайното скитане във висините на самотата -
дали ще има някога край?
Или в празни надежди тъне душата,
съзнавайки липсата на мечтания рай?
Безмълвното ехо сега ме пронизва. ...
За кой ли път избра ги за залог
на чуждо щастие горчиво, изтерзано.
Без жал захвърли във вира дълбок
думите, с години изболяни.
Реши да ги убиеш… за урок ...
Звездите палят нежно небосвода,
а космическият полъх на нощта
завръща ме във времето, в което мога
да пея ритми с арфата на любовта.
Пренася ме воалът на кашмира ...
Когато замечтаят волно птиците,
когато слънцето прощава се с деня,
когато пълната луна съветва се с жриците,
когато звездна пелерина покрива всичко в тъма,
когато плажът златен занемее, ...
Спиш ли? Няма да те будя.
Ще се промъкна само тихо в стаята,
ще те погаля нежно, ще прокудя
сенките, застинали в тъмнината вялата.
Ще стъпвам боса, сънена, щастлива ...
Гальовно ме гледаш в очите,
както винаги съм искала аз,
до реката корони склонили са върбите
и шепнат загадъчно на розовия храст.
Аз знам, че съм красива в този миг, ...
Дойде, когато дните станаха по-къси,
и слънцето не пали, а рисува.
Без бури, без безумни, бурни трусове,
а нежно, тихо, с обич ме целува.
Закъсняла? Не, по-скоро — точна! ...
Не закъснялата любов е разтърсваща,
а онази, която е изживяна,
но вече, макар и претоплена, е студена и избледняла.
Не закъснялата любов е разкъсваща,
а онази, при която душата ти плаче, сърцето боли, ...