dedal (Григор Колев)
15 12
5 апр. 2007 г., 00:50

* * * 

  Эссе
1457 0 2

Изгубен съм. Изгубен съм в мрака на собственната си душа. В този свят няма място за мен. Нито за мечтите ми. Светът ме е забравил. Хората, които обичам, не ме забелязват, като че ли не съществувам. Загубен съм. И с всеки изминал ден продължавам да губя по част от себе си. Лутам се и търся единствената, онази истинската, реалната, онази, която дава надежда и сила, която ще развърже крилете ми. И когато осъзная, че човекът, стоящт пред мен е една измама, изгубвам себе си още по-дълбоко. И продължавам да се лутам.        Искам да спра. Искам да се родя отново. Може би тогава светът отново ще ме приеме и ще ми направи място. Може би тогава ще стана реален и мечтите ми ще бъдат свободни. И се надявам, че тогава, сред толкова много лица, ще намеря единственото. Искам да живея истински. Помогни ми.

© Григор Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво, когато човек пише от душа, аз самият се оглеждам в тези думи! Благодаря, че сподели тази изповед!
  • Хем си изгубен в мрака на собствената си душа, хем светът те е забравил, така ли? А замислял ли си се, защо нещата се случват по такъв болезнен за теб начин, защо уж не ти обръщат внимание любимите същества? А ти на тях? Моето честно и добронамерено мнение е, че просто ти е нужно да се стегнеш като пич и като мъж.И най-вече - сам да си подадеш ръка
Предложения
: ??:??