* * *
Изгубен съм. Изгубен съм в мрака на собственната си душа. В този свят няма място за мен. Нито за мечтите ми. Светът ме е забравил. Хората, които обичам, не ме забелязват, като че ли не съществувам. Загубен съм. И с всеки изминал ден продължавам да губя по част от себе си. Лутам се и търся единствената, онази истинската, реалната, онази, която дава надежда и сила, която ще развърже крилете ми. И когато осъзная, че човекът, стоящт пред мен е една измама, изгубвам себе си още по-дълбоко. И продължавам да се лутам. Искам да спра. Искам да се родя отново. Може би тогава светът отново ще ме приеме и ще ми направи място. Може би тогава ще стана реален и мечтите ми ще бъдат свободни. И се надявам, че тогава, сред толкова много лица, ще намеря единственото. Искам да живея истински. Помогни ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Григор Колев Всички права запазени
