* * *
Изгубен съм. Изгубен съм в мрака на собственната си душа. В този свят няма място за мен. Нито за мечтите ми. Светът ме е забравил. Хората, които обичам, не ме забелязват, като че ли не съществувам. Загубен съм. И с всеки изминал ден продължавам да губя по част от себе си. Лутам се и търся единствената, онази истинската, реалната, онази, която дава надежда и сила, която ще развърже крилете ми. И когато осъзная, че човекът, стоящт пред мен е една измама, изгубвам себе си още по-дълбоко. И продължавам да се лутам. Искам да спра. Искам да се родя отново. Може би тогава светът отново ще ме приеме и ще ми направи място. Може би тогава ще стана реален и мечтите ми ще бъдат свободни. И се надявам, че тогава, сред толкова много лица, ще намеря единственото. Искам да живея истински. Помогни ми.
© Григор Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е хубаво, когато човек пише от душа, аз самият се оглеждам в тези думи! Благодаря, че сподели тази изповед!
-
Хем си изгубен в мрака на собствената си душа, хем светът те е забравил, така ли? А замислял ли си се, защо нещата се случват по такъв болезнен за теб начин, защо уж не ти обръщат внимание любимите същества? А ти на тях? Моето честно и добронамерено мнение е, че просто ти е нужно да се стегнеш като пич и като мъж.И най-вече - сам да си подадеш ръка
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
