Струвало ли ти се е колко е безмислен света, в който живеем. На мен хиляди пъти.
Без причина, без логика, без никаква последователност се случват неща, за които
дори не си предполагал, че могат да станат. Да, животът наистина е страшно
нелогичен. Един ден вървиш по една улица и се любуваш на току що пробудилата се
природа, а на следващия ден тихата и спокойна уличка я няма, оказала се е мираж.
Бряг, на който ти си ходил да се усамотиш, да останеш сам с мислите си, а после
той изчезва. Оттича се в канала като поредната струя вода, непотребна на никого.
Изчезва като зрънце пясък, паднало в пустинята сред безкрайните дюни. Слива се.
Превръща се в едно от хилядите неща, които преди си желал, имал, копнял, а след
това отиват някъде и ти самият не знаеш къде са, защо са там и се чудиш дали
изобщо са съществували. Да, наистина животът е страшно нелогична машина, която
ни смазва под своята тежест. Ние всеки ден трябва да я носим, понасяме и така до ...