Mar 16, 2007, 3:08 PM
.....
1 мин reading
Струвало ли ти се е колко е безмислен света, в който живеем. На мен хиляди пъти.
Без причина, без логика, без никаква последователност се случват неща, за които
дори не си предполагал, че могат да станат. Да, животът наистина е страшно
нелогичен. Един ден вървиш по една улица и се любуваш на току що пробудилата се
природа, а на следващия ден тихата и спокойна уличка я няма, оказала се е мираж.
Бряг, на който ти си ходил да се усамотиш, да останеш сам с мислите си, а после
той изчезва. Оттича се в канала като поредната струя вода, непотребна на никого.
Изчезва като зрънце пясък, паднало в пустинята сред безкрайните дюни. Слива се.
Превръща се в едно от хилядите неща, които преди си желал, имал, копнял, а след
това отиват някъде и ти самият не знаеш къде са, защо са там и се чудиш дали
изобщо са съществували. Да, наистина животът е страшно нелогична машина, която
ни смазва под своята тежест. Ние всеки ден трябва да я носим, понасяме и така до
самия край. До сетния ни дъх, когато и ние сме се превърнали в една от онези
прашинки в пустинята, станали сме част от нещо, което не знаем какво е.
Обезличили сме се. Всеки ден си прилича с предходния. Вършиш едно и също нещо:
ставаш, измиваш се, обличаш се и потегляш на някъде. Качваш се в трамвая и там
има толкова познати лица, които ти толкова често си ги виждал, че ти се струват
еднакви. Сякаш всички са си сложили маски. Но най–тъжното е, че теб не те
интересува. Не искат да разчупиш рамките на своя сив, монотонен, уреден живот, а
просто продължаваш напред и се правиш, че не виждаш нищо. Звучи странно логично.
Като един алгоритъм. Алгоритъм, който е непрестанен, непрекъснат, той е като
една черна следа, която оставяш след себе си. Но замисли се, това може да е и
единственото, което ще напомня за теб. За това, че някога някъде си живял, или
въобще съществувал. Животът наистина е страшно нелогичен.
Без причина, без логика, без никаква последователност се случват неща, за които
дори не си предполагал, че могат да станат. Да, животът наистина е страшно
нелогичен. Един ден вървиш по една улица и се любуваш на току що пробудилата се
природа, а на следващия ден тихата и спокойна уличка я няма, оказала се е мираж.
Бряг, на който ти си ходил да се усамотиш, да останеш сам с мислите си, а после
той изчезва. Оттича се в канала като поредната струя вода, непотребна на никого.
Изчезва като зрънце пясък, паднало в пустинята сред безкрайните дюни. Слива се.
Превръща се в едно от хилядите неща, които преди си желал, имал, копнял, а след
това отиват някъде и ти самият не знаеш къде са, защо са там и се чудиш дали
изобщо са съществували. Да, наистина животът е страшно нелогична машина, която
ни смазва под своята тежест. Ние всеки ден трябва да я носим, понасяме и така до
самия край. До сетния ни дъх, когато и ние сме се превърнали в една от онези
прашинки в пустинята, станали сме част от нещо, което не знаем какво е.
Обезличили сме се. Всеки ден си прилича с предходния. Вършиш едно и също нещо:
ставаш, измиваш се, обличаш се и потегляш на някъде. Качваш се в трамвая и там
има толкова познати лица, които ти толкова често си ги виждал, че ти се струват
еднакви. Сякаш всички са си сложили маски. Но най–тъжното е, че теб не те
интересува. Не искат да разчупиш рамките на своя сив, монотонен, уреден живот, а
просто продължаваш напред и се правиш, че не виждаш нищо. Звучи странно логично.
Като един алгоритъм. Алгоритъм, който е непрестанен, непрекъснат, той е като
една черна следа, която оставяш след себе си. Но замисли се, това може да е и
единственото, което ще напомня за теб. За това, че някога някъде си живял, или
въобще съществувал. Животът наистина е страшно нелогичен.
© Стояна Веселинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря за коментарите! Това значи много за мен!
-
Еднообразието е наистина плашешто,но зависи как си го направи човек.Ако за българите казваш,че е трудно да разчупят сивотата...Мисля,че сме доста общителни.От друга страна пък,срещаш се толкова много хора и ако на всеки започнеш да обръщаш внимание...
Към края изпуснах нишката. -
Поздравления!
-
Много е хубаво
-
Много интересен дебют. Хареса ми! Добре дошла. Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
