На кого ме оставяш? Кажи. Оставяш ме сама с болката по теб, с тази рана в сърцето, която с всеки изминал ден става все по-дълбока. Защо мълчиш? Недей да си тръгваш, без да кажеш нищо. По-добре ме излъжи нещо, но не мълчи. По-добре ме наругай, но не мълчи. В сравнение с болката, която си ми причинил, това ще е нищо. Гледаш ме пак с онзи безизразен поглед. Гледаш ме и мълчиш. Тръгваш си, знам. Тръгваш си и ме оставяш сама. Сама с болката, със спомените. С мисълта, че друга ще те има вместо мен. Друга ще има това, което имам аз. Друга ще те прегръща. Друга ще те целува. Друга ще бъде до теб, когато си тъжен, когато си весел. Сега подаряваш сърцето си и любовта си на друга. А мен оставяш. Без любов, с разбито сърце, което да ми напомня, че някога е изпитвало любов. Любов... а сега от нея са останали само горчиви спомени. Тръгвай! Тръгвай, но преди това ме убий, защото без теб аз нямам за какво да живея.
© Ели Петкова Все права защищены