В България има олигарси, но няма олигархия.
Има контрабанда, но няма контрабандисти.
Има демократи, демокрацията никаква я няма.
Има право, липсва справедливост.
Има надежда, но няма бъдеще.
И време има, но все е минало.
Въздухът е мръсен, а е пълно с въздухари.
Никой не вярва, а вярващите са много.
Богатството става все по-малко – богатите все по-богати.
В България словото е на свобода, а не е свободно.
И всяко достойнство е с мярка за неотклонение.
Животът в България е борба.
Олигарсите се борят с олигархията.
Контрабандистите – с контрабандата.
Демократите с демокрацията.
Правото със справедливостта.
Бъдещето с надеждата.
Миналото с днешното.
Въздухарите с въздуха.
Вярващите с вярата.
Богатите с богатството.
Свободата със словото.
А достойнството се бори да не бъде под стража, а под домашен арест.
И стабилно е всичко в България.
Олигархията стабилизира олигарсите.
Корумпираните – корупцията.
Контрабандата – контрабандистите…
И така нататък.
Обществената ни подредба е така стъкмена, че изключва всякаква форма на ред. Но пък всяко безредие се управлява най-добре с твърдата ръка на този, който го създава. Така нараства нуждата от твърда ръка и мек закон, от еднолично управление на двулични хора, от единоначалие и недемократически централизъм, чийто връх е забучен отвъд доброто.
© Владимир Георгиев Все права защищены