21 грама

Хапят ли мъглите в тихите утрини, когато се пробуждаме и докосваме светлината с очите си за последен път...

В гората тежка влага се спуска, като сълзи от дърветата, които тъжно въздишат и тъгуват на раздяла...

Някой се киска неудържимо в мъглата. На кого ли? Може би на края на мечтите...

Знае ли някой колко лесно се губят следите им сред широкия друм на живота?

Знае ли някой колко струва болката в сърцето при всяка изтляла и изгубена мечта?

Измамна се струва сега за душата всяка предложена цена. Копнежите ù са с тежестта на една подхвърлена монета - само една!

Онези двадесет и един грама, които е тя, могат ли да бъдат оценени...

* * *

21 грама - това ли е всичко?

На толкова се претегля душата на човек. Онова, което може да изгради огромни колони, оставащи с хилядолетия, претегляйки се излиза, че е толкова леко и незабележимо.

Колкото една шепа прах, която с леко подухване изчезва завинаги.

Мисълта, която може да напълни хиляди книги за един живот с думи, претегляйки я ще се види, че не е по-тежка от няколко страници.

Странно и неестествено е всичко това. Оглеждайки нещо толкова обемно като разума, е трудно да се приеме, че всъщност всичко е събрано в едно малко грамче, което е реалността.

Онази Реалност, която често бъркаме с Безкрайност...

* * *

В 21 грама е затворен геният, поетът, художникът, писателят, откривателят, артистът...

В 21 грама са скрити любовта, омразата, надеждата, отчаянието, изпращането, очакването, радостта, болката...

За тези 21 грама ли е цялото търсене и преследване на несбъднати мечти през целия живот, на който дните му се събират в една шепа...

Значи ли, че може да се измери полета на въодушевлението от радостта на живота в тези няколко грама?

Толкова ли тежи раждането?

Или смъртта?

21 грама - това е всичко! Един живот, който може да покрие една планета с делата си, ще отлети като перце и никога няма да се завърне.

Малко е, но пък е болезнено реално.

* * *

Денят угасва тихо, с него и всички цветове. Всички шумове. Всички гласове. Всичко...

Гората мълчи, дърветата са свели смирено короните си и изпращат последния лъч светлина, който се отразява за последен път в гледащите го очи.

За сетен път...

Първата изгряла звезда в нощта ще бъде и последната, която очите виждат. Далечна е и е родена сред Безкрайността. Единствена и само една в небето.

Дали ще приеме отлетелите двадесет и един грама?

Тя - звездата...