25.03.2000
Повелите разказват, че когато си загубиш брачната халка, ще те сполети нещастие или ще изгубиш любимия си...
Носех и ще нося спомена за онзи кристално чист плаж и покоя в райския кът, който открихме за медения ни месец. Незабравимо пътуване...
В днешно време лесно можеш да замениш един обреден пръстен, стига значението му да не носи злокобни мисли за самия теб. Така и сторихме. Отбихме се в първия бижутерски магазин и поръчахме новата халка, която по нищо нямаше да се отличава от старата. Освен с времето и различните ú притежатели.
Аз често повтарях, че не е трябвало изобщо да използваме халка, която е имала предишен притежател, но пустите му човешки разбирания.
Никой не узна истината. Годините се нижеха и аз отдавна бях забравила за малката ни тайна. Моето сърце винаги преливаше от обич. Бях открила сродната си душа. Животът ни предоставяше своите предизвикателства и трудности, а ние се борехме.
Наближаваше десетгодишнина от формалното свързване на нашите сърца. Не че имаше кой знае каква нужда. За нас просто бе невъзможно да живеем един без друг. Онази велика сила бе позволила да се открием и да изживеем в краткия ни живот вълнуващи събития. Обожавах да приготвям за специални поводи трапезата.
Решението ми да бъде морско менюто се появи неочаквано. Но може би не чак толкова. Жадувах за онзи прекрасен миг, аз и той на морския бряг, хвърлили въдици и отнесени в морските вълни. Говорещи за най-различни теми и изпиващи се един друг. Откривахме още и още неща, които ни караха все по-силно да се обичаме.
Представите ми се реализираха и, точно когато се чуваше само смехът ни и крясъкът на някой изплашен гларус, звънчето подсказа, че е време да хванем празничното ни блюдо. След много чакане и търпение успяхме да извадим рибата на брега. Не беше каква да е риба, а акула. Очите ми се разшириха от ужас. В повечето случаи я бях виждала обезкостена или само филе. На живо беше ужасяваща. Не намерихме сили да я убием, въпреки вида ú. Беше малка и лакома. От лакомията си за малко да загуби живота си. Пуснахме я обратно и се прибрахме с купена от първия рибар. Слънцето показваше сутрешното си присъствие, отбелязвайки нашата десетгодишнина. Докато чистех рибата в прегръдката на любимия ми, ножът попадна на нещо твърдо. Мушнах пръст, отстранявайки кръвта и хрилете. Водата отмиваше кръвта по ръката ми и аз държах в ръцете си златна халка. Усмихнах се. Показах му я. С широко отворени очи той прочете: 25.03.2000.
-Това е невъзможно? - каза той.
- Но е факт.
Затова понякога е нужно да вярваме във себе си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елeна Все права защищены
Благодаря сърдечно, Мая!
)
