25.03.2000
Повелите разказват, че когато си загубиш брачната халка, ще те сполети нещастие или ще изгубиш любимия си...
Носех и ще нося спомена за онзи кристално чист плаж и покоя в райския кът, който открихме за медения ни месец. Незабравимо пътуване...
В днешно време лесно можеш да замениш един обреден пръстен, стига значението му да не носи злокобни мисли за самия теб. Така и сторихме. Отбихме се в първия бижутерски магазин и поръчахме новата халка, която по нищо нямаше да се отличава от старата. Освен с времето и различните ú притежатели.
Аз често повтарях, че не е трябвало изобщо да използваме халка, която е имала предишен притежател, но пустите му човешки разбирания.
Никой не узна истината. Годините се нижеха и аз отдавна бях забравила за малката ни тайна. Моето сърце винаги преливаше от обич. Бях открила сродната си душа. Животът ни предоставяше своите предизвикателства и трудности, а ние се борехме.
Наближаваше десетгодишнина от формалното свързване на нашите сърца. Не че имаше кой знае каква нужда. За нас просто бе невъзможно да живеем един без друг. Онази велика сила бе позволила да се открием и да изживеем в краткия ни живот вълнуващи събития. Обожавах да приготвям за специални поводи трапезата.
Решението ми да бъде морско менюто се появи неочаквано. Но може би не чак толкова. Жадувах за онзи прекрасен миг, аз и той на морския бряг, хвърлили въдици и отнесени в морските вълни. Говорещи за най-различни теми и изпиващи се един друг. Откривахме още и още неща, които ни караха все по-силно да се обичаме.
Представите ми се реализираха и, точно когато се чуваше само смехът ни и крясъкът на някой изплашен гларус, звънчето подсказа, че е време да хванем празничното ни блюдо. След много чакане и търпение успяхме да извадим рибата на брега. Не беше каква да е риба, а акула. Очите ми се разшириха от ужас. В повечето случаи я бях виждала обезкостена или само филе. На живо беше ужасяваща. Не намерихме сили да я убием, въпреки вида ú. Беше малка и лакома. От лакомията си за малко да загуби живота си. Пуснахме я обратно и се прибрахме с купена от първия рибар. Слънцето показваше сутрешното си присъствие, отбелязвайки нашата десетгодишнина. Докато чистех рибата в прегръдката на любимия ми, ножът попадна на нещо твърдо. Мушнах пръст, отстранявайки кръвта и хрилете. Водата отмиваше кръвта по ръката ми и аз държах в ръцете си златна халка. Усмихнах се. Показах му я. С широко отворени очи той прочете: 25.03.2000.
-Това е невъзможно? - каза той.
- Но е факт.
Затова понякога е нужно да вярваме във себе си...
© Елeна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
mashka (Мая )
Благодаря сърдечно, Мая! -
Леле страхотно е! Много ми хареса. По истински случей, или не, просто е страхотно! Поздрав
-
Благодаря ви сърдечно!
-
Не знам есе ли е,приказка ли е,истина ли е,или не,но ми беше интересно да прочета ( май го бях пропуснала
)
Поздрав,Ели! -
Уважаеми Дами. Не съм чак голям специалист. Просто може да се прочете много за есетата на разни места, както съм и направил. Всъщност, разбира се, има различни видове есета, включително и такива с много формализирани изисквания - ред, теми, точки и т.н. Моето мнение е, че есето трябва да е опит върху дадена тема,избрана свободно от автора, както впрочем се е зародило самото есе в началото. Но това е само едният вид есета. Те очевидно могат да са твърде много видове - именно защото есето и статията са най-разнообразните писмени видове за изразяване на човешки мисли. И други път съм давал за пример - математиците на 18-19 век са наричали своите математически съчинения "есета". И това е вярно - те пишат върху своя тема, изразяват свое мнение (макар и трудно, и често неразбираемо дори за посветени) и затова това е типично есе. Но разсъждение на автор, с изразяване на свое отношение към какъвто и да е обект, например град като Пловдив, съшо е есе, освен ако не е наблегнато на пътеписната форма. Може например да се напише есе върху "Откровения" с изразяване на собствени мисли за този сайт и разказ за него.
-
А това съвсем не значи, че не ми е харесало написаното, напротив, дори много ми хареса, като красива приказка е!
Изчетох доста и разбрах, че трудно се пише съчетание от философия, критика и публицистика в художествена форма, което е есето! -
Влязох тук, защото видях, че има много коментари, и бих искала да се науча, да пиша есета, тъй като имам много идеи, но щом Безжичен, казва, че това не е есе, пък и на мен не ми се стори есе, ще се поуча другаде...
-
Недей. Опитвам се да правя коментари само на автори, които са ми направили впечатление и според мен има какво да ни покажат. И не вземай много сериозно моите бележки. Просто си пиши, както чувстваш.
-
Извинявай, че пак менторствам, но съм убеден, че трябва точност. Това, което си написала тук, не е есе, а приказка. Малки фантазии, красиво написани, както е във всяка приказка, желание да видим хубавото. И пак ще кажа - хубаво пишеш, ако има още малко точност и развитие на разказа, ще е много хубаво.
-
Чудесен и невероятен разказ-есе!
Аз съм от тези, които вярват в чудесата и само в чудесата!
Сърдечно! -
Ленка Бъди винаги щастлива!Стават чудеса !Харесах многооооооооо!!Поздрав!
-
-
Ух че хубавооо! Браво!
-
-
Обичам приказките...някога баба разказваше!
благодаря -
Неведоми са пътищата!
-
Ау, какъв интересен край!
Ама това истина ли е?
Много ми хареса,Ели!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
