4206
Те не само порязват.
При истинските си личи.
Гума и пръст, а после и мен в тревата.
Бързаш ли?
Разболей ме,
срежи ме и ме разтвори.
Меко е, не защото е приятно да го докоснеш,
а защото острието потъва по-лесно.
Как оздравяваш.
Как аз не дишам.
Да повярвам ли,
че аз реших?
Взех глада ти,
съня ти и нахалството.
Тръбите висят пресъхнали.
И все едно го няма.
Леглото, на което умрях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлин Николов Все права защищены
