Те не само порязват.
При истинските си личи.
Гума и пръст, а после и мен в тревата.
Бързаш ли?
Разболей ме,
срежи ме и ме разтвори.
Меко е, не защото е приятно да го докоснеш,
а защото острието потъва по-лесно.
Как оздравяваш.
Как аз не дишам.
Да повярвам ли,
че аз реших?
Взех глада ти,
съня ти и нахалството.
Тръбите висят пресъхнали.
И все едно го няма.
Леглото, на което умрях.
© Светлин Николов All rights reserved.
exuded
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...
thedac
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...
slavi2002
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...
Ready_4_whatever
Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...
exuded
Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...
exuded
Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
