4206
Те не само порязват.
При истинските си личи.
Гума и пръст, а после и мен в тревата.
Бързаш ли?
Разболей ме,
срежи ме и ме разтвори.
Меко е, не защото е приятно да го докоснеш,
а защото острието потъва по-лесно.
Как оздравяваш.
Как аз не дишам.
Да повярвам ли,
че аз реших?
Взех глада ти,
съня ти и нахалството.
Тръбите висят пресъхнали.
И все едно го няма.
Леглото, на което умрях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлин Николов Всички права запазени
