За мнозина траките са извор на вдъхновение и до ден днешен. Тази огромна общност от индоевропейски племена, дала на света Орфей, Залмоксис, Спартак, цяло богатство от оцеляла и до днес обредност, дала някои от най-способните императори и военачалници на Римската империя, не спира да удивлява всяко едно следващо поколение със своите златни съкровища и тайнствени мистерии. За разлика от своите съседи, елините, траките развиват една сравнително по-затворена култура, а техния мироглед е създаден върху напълно различна ценностна система. Трябва да бъдем наясно, че културата на тракийския аристократ и културата на обикновения тракиец, е коренно различна, и ако аристократът се слива с божествата чрез различни мистериални практики, то обикновения тракиецът изпълнява други ритуали, или се опиянява, докато не постигне същия резултат, т.е. тракийската цивилизация може да се разглежда като една, но и като цивилизация, притежаваща няколко лица, т.е. като еднородно и като нееднородна.
Как обаче стоят нещата с траките в учебниците по история? Последният урок, касаещ траките, който съм в състояние да си спомня, бях получил преди десет години, т.е., когато съм бил четвърти клас. За траки нямаше написан дори един ред, в който и да било учебник, по който съм учил, след това , а „византийци“, ние всякога приравнявахме с названието на нашите южни съседи, гърците. Ако обаче отворим, който и да било именник на византийските (римските) императори да VIIв., ние няма да прочетем името на нито един грък, но за сметка на това ще видим имената на едно завидно количество от траки. Как обаче траките, същите тези траки, които се съпротивляваха на Рим две столетия, а по-късно се превръщаха в господари на своите завоеватели, започнаха да избледняват от паметта на днешните българи, ние не знаем. Въпреки, че нашата наука развива познанията си относно траките, нашата образователна система ги споменава просто бегло, или просто ги отрича.
Ние, българите, имаме щастието на живеем по тази земя, пропита с тракийска история, с тракийска мистика, и с тракийски кръв. Ние сме наследили техните гени, част от тяхната обредност, вероятно и част от техния език и техния бит. Ние имаме правото да се гордеем с Орфей, Лин, Залмоксис, Терес, Ситалк, Спартак, с Константин Велики, с Юстиниан Велики и с неговия пълководец Велизарий. Малко или много изброените имена трябва да говорят нещо дори на тези читатели, които не са изкушени от историческата наука. Траките са нещо много повече от една сбирщина на полудиви племена. Траките са цял един свят, който днешния човек не е в състояние да разбере. Траките са може би най-пренебрегвания компонент на българската народност и най-подценяваната древна цивилизация. Какво са дали те на света е лесно проверимо. Както любители историци, така и специализирани траколози биха отговорили на този въпрос по-добре отколкото бих могъл да отговоря аз.
Днешния българин трябва да разбере, че не бива да отрича своето минало. Нашата връзка с траките не трябва да бъде прекъсвана. Истина е, че етногенезисът е един продължителен процес, но ние не бива да отричаме влиянието на тези племена и народи, които не се харесват на някого. Колкото по-пъстър е един букет, толкова по-красив е той. По този начин колкото повече различни групи от хора се обединят в една народност, толкова по-голямо е богатството на тази народност. Така, както ние изучаваме историята и културата на древните българи и славините (славяните), ние трябва да разглеждаме и тракийските такива, като част от историята на българската народност.
През различните времена, всяко едно общество е търсило фундамент, който да обединява разнородното население. Без значение дали този фундамент ще бъде езика или религията, резултатът често не е бил толкова положителен. Днес като най-яркият пример затова, как наложените език и религия могат да се сринат, можем да посочим Реформацията, т.е. периодът, в който Католическата църква губи своето влияние в голяма част от Европа. Днес обаче обществото е различно. Вече всеки има възможността да изповядва всяка една вяра и да говори на всеки един език. Днес този фундамент, който обединява една нация, е именно историята. Така, както човек разполага с две ръце, всяка една общност разполага с минало и настояще. Така, както човек често използва и двете си ръце, за да сътвори нещо ново, така и всяка една общност трябва да използва както миналото си, така и настоящето си, за да сътвори своето бъдеще. На въпроса: „Какво да правим с траките, кои са те?“, бихме могли да отговорим по следния начин:
- Нека разберем кои са. Нека изучим тяхната природа и нека се поучим от тях. Те са цивилизация, непонятна за днешния човек, понеже са стъпвали на коренно различни ценности. Те са дали просветители, способни императори и още по-способни победители. Тяхната изобретателност е изнамерила употреба на всяка една тревичка (билка) и е сътворила обредна система, достъпна за всички. Тяхното общество се е опитвало да реши проблемите не с кърви, а с разбирателство. Тяхното общество не е отричало външните, а се е учило от тях. Тяхното общество е цял един свят, който изглежда изгубен, но който не е затрит. Ако тяхната обредност все още съществува, ако техни наследници крачат по земите им и до ден днешен, ако тези техни наследници говорят на език, близък до техния, то нищо не е изгубено. Тези наследници имат възможността да се запознаят със своите достойни предци, да се учат от тях, и дори да ги надминат, понеже както хората говорят, наследникът лесно може да надмине своите родители, стига той да надгражда техния опит.
© Андрей Андреев Все права защищены