Едно вечно и сякаш непреодолимо нещо в човешкия свят е проявата на агресия, както от силни, така и от слаби хора. Няма измъкване от този вечен порочен кръг на борба за безсмисленото и копнеж за непостижимото. Най-тъжното е, че хората, проявяващи агресия, често смятат, че така е правилно. Ставаме свидетели на агресия във филми, дори в рекламите по телевизията, в книгите, изобщо в творчеството, в училище, в градския транспорт, на работното място, в интернет.
Най-потресаващото е, че за да е „хубаво“ едно творческо произведение по всеобщоприет стандарт, било то филм, книга или друго, в него трябва да присъства агресия. Не става въпрос само за шаблонното присъствие на злодей, за да става интрига, но и за чисто и просто присъствие на напрежение, произлязло от околния свят и тихомълком влязло в произведението, замаскирано зад историята, красотата и художествените му качества. Не става въпрос и само за непременната нужда художествените произведения да отразяват реалния свят и да ни поучават, д ...