Агресията, творчеството и живота
Агресията, творчеството и живота
Едно вечно и сякаш непреодолимо нещо в човешкия свят е проявата на агресия, както от силни, така и от слаби хора. Няма измъкване от този вечен порочен кръг на борба за безсмисленото и копнеж за непостижимото. Най-тъжното е, че хората, проявяващи агресия, често смятат, че така е правилно. Ставаме свидетели на агресия във филми, дори в рекламите по телевизията, в книгите, изобщо в творчеството, в училище, в градския транспорт, на работното място, в интернет.
Най-потресаващото е, че за да е „хубаво“ едно творческо произведение по всеобщоприет стандарт, било то филм, книга или друго, в него трябва да присъства агресия. Не става въпрос само за шаблонното присъствие на злодей, за да става интрига, но и за чисто и просто присъствие на напрежение, произлязло от околния свят и тихомълком влязло в произведението, замаскирано зад историята, красотата и художествените му качества. Не става въпрос и само за непременната нужда художествените произведения да отразяват реалния свят и да ни поучават, дори да хиперболизират лошотията му с цел тя да бъде забелязана преди да стане наистина опасна. Вярно е, в някои стилове творби трябва да присъства обрисувана агресията, иначе ще загубят от стойността си. Но представете си следното - една мирна и тиха картина на идиличен пейзаж, или едно стихотворение, преизпълнено с любов към някого, или една музика, чиста и красива като пролетен лъч светлина, огрял разцъфнали дръвчета, зелени треви, сини, блещукащи езерца, криволичеща пътечка към нищото, назъбени планини - всичко това е прекрасно, но... Ако това не е лично сътворено, лично преживяно, искрено почувствано, то се превръща в агресивен опит за самоизява, злоупотреба с красивото и пълна загуба на идентичност. Мога да уважавам един творец само ако има личен стил и усет към красивото, личен поглед и усещане. И най-„мирното“ произведение се превръща в колапс за вдъхновението, ако се усети, че е фалшиво. И най-„актуалната“ проза, и най-„чувствителната“ поезия, всичко... Нещо, невероятно на пръв поглед, ако на втори поглед няма същото въздействие или дори по-голямо, ами... значи, има някаква огромна дупка в процеса на „производството“ му. Защото със шаблона всеки може да твори - запомня няколко правила и ги изпълнява. Но заявява ли истинското си аз? Търси ли наистина човешкото у другите или само се възползва от тяхното невежество относно процеса на създаване на творбата му? Хубавото творчество не е ли това с личния почерк?
Но нека се върна към съвсем действителната, бодяща очите и сърцето агресия. Какво ще кажем за художествената сатира, гротеска, изкривяваща човека и описваща го като злодей, за да служи за назидание на другите? Допустима ли е тя и кога? Допустима е, разбира се - в изкуството всичко е позволено, но възниква един щекотлив въпрос. Позволено ли е да назова някой, който ме е ядосал, поименно, да го нарека с най-обидни епитети или да го обрисувам с такива мрачни краски, дотам изкривено, че дори Създателят да не може да го познае... Правилно ли е да хвана някоя част от обществото и да я анатемосам за по-низша, например използвайки думи като „селяни“, „цигани“, „негри“, „дребосъци“, опитвайки се да ги превърна в обидни думи, или намеци за това как възприемащият изкуството, виждате ли, нищо не разбира от света, трябва да се преосмисли. Правилно е, разбира се, да съдим, но само когато е насочено към лоши образи, а не към... хора. Да съдим лоши явления в стремежа да ги изкореним, а не да съдим хора в същия този стремеж, защото така въпросните хора само може да станат по-лоши. Мразените хора винаги са по-лоши от обичаните. А ние мразени или обичани хора искаме? Каква е социалната мисия на изкуството? Оставяйки настрана личността на твореца, какво друго засяга то освен неговите виждания? Омразата или обичта? Всичко друго освен вижданията и усещанията, които творецът изразява в творбата си, трябва да е обич, иначе той навлиза в пагубна черна дупка от безсмислен, никому ненужен, ужас. И не, не отричам мрачните, ужасяващите и т.н. произведения на изкуството. Напротив, някои от тях са прекрасни. Но тези, които са дълбоко преживени, а не тези, които са фалшиво мрачни и имат за цел да стряскат възприемащия с примитивни ефекти. Всякакво художествено умение е смислено само когато се влага в творба истински преживяна и почувствана. Рекламите често сами по себе си са агресия дори да са и най-усмихнатите и лъчезарни на света. Наистина ли някой си е въобразил, че хората обичат да гледат реклами за неща, които не им трябват, и то през една трета от телевизионното време, вместо да изгледат някой качествен филм? Обикновено човек няма време по цял ден да гледа телевизия, за да изгледа всички реклами, разсичащи понякога и качествени продукции на малки парчета. Но е принуден да гледа реклами, които са му неприятни или най-малкото, безинтересни, залепени навсякъде из улиците, получава ги в пощенската си кутия, получава ги по телефона, имейла, засипан е от тях. Стъпи ли кракът му в града, моментално е залят от една ненужна реклама, излязла от границите на учтивото и нормалното. Една реклама може да бъде на витрината на магазина, но да се разпростира из целия град, телевизията и интернет на всяка крачка?
Относно училище, градския транспорт, работата и откритите градски пространства, колкото и тъжно да е, проблемът е силно обвързан с медиите. Човек, нагледал се на изкуство, нарочно създадено, за да го тормози с най-евтини и неизискващи творческа енергия ефекти, естествено трябва да излее някъде натрупаното напрежение, ако иска да оцелее психически до утрешния ден. Тъжно е, когато децата стават лоши, защото прекалено малко общуват с хора и прекалено много - с компютърни игри и интернет измислици. Тъжно е, когато примерен гражданин е принуден да става ежедневно свидетел на безумия в градския транспорт и навсякъде из града - заведение с неучтив персонал, парк с бясно куче пуснато без каишка, градинка с изпотрошени, олющени пейки и катерушки. Агресията не е само пряка. Агресията е пропила в обществото ни и не иска да си тръгва. Пустото село за жалост се е превърнало в част от фантазията на гражданите, а не в действително съществуващ и кипящ живот. Дивата природа, растенията, животните - също. Колкото и да е абсурдно, съвременният жител на планетата Земя е „можещ“, „знаещ“, „търсещ“, но... откъснат от всичко, което си струва. Откъснат от топлината и добрината. Учениците се учат да правят безумия в училище, вместо да залягат над уроците, натрапва им се, че ученето е безсмислено, а са хубави единствено „забавленията“ с подскачащи образи из телевизията и интернет. Безсилието в творчеството за възрастни не е толкова страшно, защото възрастният човек все пак има шанс да осъзнае кога го баламосват, но при децата не е така. Безсилието в творчеството за деца и уроците е пагубно. То става причина за агресия и в детските филмчета, и в класната стая. Когато няма въображение, идва ред на „стряскането“, бомбастичното, безумното, имащо за цел да привлича вниманието на детето, но не и да го учи на култура. За виковете на работното място няма какво да се коментира, освен, че трябва да са напълно незаконни, но уви, не са.
В интернет агресията излиза напълно дори от класическия си образ на просто лошо нещо и се превръща в своеобразно повторение на всички незаконни или грешни действия, които някога са били обявени за нередни в реалния свят. Да викаш, да правиш интриги, да обиждаш, говориш глупости, да лъжеш, да нарушаваш лични пространства, да злословиш, да... убиваш, да, дори да убиваш, защото можеш да убиеш виртуалния образ на човек или да го изкривиш до неузнаваемост, обзет от мания за правилност и съдене, да... не си учтив, да не си добър, да не си тактичен, да не си... ти. Някои хора в интернет просто не са себе си. А някои там изваждат най-тъмния си образ. А може би го намират там. Интернет може да заразява с ужас, страх, гняв, обърканост и да влива лоши импулси във вените на хората. Хората трябва да осъзнаят, че интернет не е неограничено място, където всичко е без последствия, а съвсем действително място, макар и без визуален тримерен свой образ. Гладът може да се изпитва и в интернет, както и всички други лишения на света, но интернет ги заглушава, прави ги невидими. Затова има геймъри, които не стават от компютъра с часове и дни, както и хора, които забравят за себе си в интернет и стават източници или приемници на агресия. В реалния свят бихте ли приели някой да се държи агресивно с вас? В реалния свят бихте ли наранили или обидили човек, защото ви се струва, че не е такъв, какъвто трябва? Всеки почтен човек знае, че другите имат право да бъдат каквито са, стига да не нараняват околните и да не им пречат, но в интернет сякаш се забравя за това. „Войни“ за най-глупави и банални теми се разразяват с цялата си сила из интернет. Вместо да се търсят стойностни неща, се затъва в едно блато на безсмислие. А има изход. Човек просто трябва да има малко повече въображение. Трябва да знае, че е той, макар и засипан от реклами, фалшиви „художествени“ продукти и лоша или изкривена информация, трябва да знае, че е преди всичко човек и има право да бъде такъв.
Не понасям агресията, защото разрушава творчеството, училището и интернет като място за информация. Защото е точно обратното на човека. Защото принуждава или подмамва хората с маскираното си лице да я приемат без въпроси и възражения. Защото ги превръща в лошо скалъпени роботи приемащи и излъчващи сигнал по зададена програма и вършещи работа на автоматичен режим. Не я понасям, защото няма място извън дивите хранителни вериги. А ние сме се измъкнали оттам, нали? Най-сетне поне повечето от хората не трябва да се страхуват от хищници. А сякаш отчаяно се опитват да вмъкнат дивите хранителни вериги обратно в живота си и ненужно да станат жертва на агресията. Защото се самоизмъчват. Не понасям агресията, защото някои си въобразяват, че тя е единственият начин да стигнат до човека. А има друг. Има...
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за интересните прочити и за милите думи!
-
Хареса ми много това: "Мразените хора винаги са по-лоши от обичаните. А ние мразени или обичани хора искаме? "" Усеща се копнежът ти да възтържествуват добротата и любовта. Това, което са искали поетите, писателите, мислителите и други просветени умове през вековете. Но то е останало блян, въпреки всичките им усилия. Това не е попречило на следващите поколения да бленуват и следват тази мечта. Написала си това, което си чувствала. Едни хора могат да се съгласят с едно или друго в текста, други да не се съгласят. Но всички ще усетят, че си го написала сърдечно, с болка и загриженост. Виждам, че агресията те дразни и не само теб. Усещам фината ти чувствитеност, ранимост и мечтателност, близка с немските романтици. Пази си душата. Пиши и се развивай, другото е без значение. Благодаря, че ме размисли
-
Наистина ми звучи малко утопично. Дивата хранителна верига е най-ниският левъл в играта на агресия. Хранене, чифтосване.
Необходимост. Човешката агресия е почти на път да превърти играта. Едни от най-жестоките насилници наистина са децата. Откакто свят светува, навярно. И без връзка с нета. Примерите за тв реклами, билбордове и рекламни брошури, са ми скърцане по много тънка струна. Има ли въобще хора, които още ги забелязват, че и да се дразнят от тях? Човешкият мозък има функция изключване или пауза. Своеобразен тест за стабилност, мисля. А като става въпрос за личния почерк в изкуството, там направо си е за смях работата. Дали някой ще вложи душа или ще позира, си е негов проблем. Всъщност щеше да бъде проблем, да. Ако позьорите не бяха толкова многобройни, че да минават за нормални, а произведенията с душа да минават за агресия. Но засега първите не са застрашени -
Съжалявам, ако има неясни понятия, но есето не е на тема „Що е това агресия“. Агресия определено не е това, което държи хората живи. Тъкмо обратното, тя унищожава човешкото в тях - агресията вреди на човека.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)
Агресия и сила (сила на духа, тялото) са различни неща.
Текстът има за цел да изясни някои неща. Няма за цел да бъде лесно смилаем. Затова е и в „други“. Но има за цел и да повдига въпроси, така че се радвам, че това е постигнато.
Пп: Една чуждестранна певица беше споделила в някаква реклама на курс, струва ми се, че в пеенето трябвало да има „агресия“. И дава нагледен пример - изпява нещо слабичко, а после го изпява с богат и красив глас. Не, това не е агресия, а сила и чувство в гласа. Агресията дори в една реплика с чувство за хумор се промъква в живота, доста коварна е, защото я приемаме за нормално явление. -
Коментирах есето, а не уточнения по повод на него. Йоана, относно "Решението е именно това - да я изобличаваме" -не, не е в това. От лозунги полза няма. Насилието включва агресия, но не всяка агресия е насилие. Има доза, която стимулира мозъка. Виждала ли си човек без ръце и крака, който единственото, което изпитва е агресия. И тя го държи за живота. На места есето звучи назидателно. Словосъчетания, слова, слова: "дивите хранителни вериги", "не понасям", "някои си въобразяват", "баламосват", "примерен гражданин", "визуален тримерен свой образ"... и накрая- изясняваме се в коментарното поле. Това не ми допада. Липсва стегнатост и яснота. "Някои хора в интернет просто не са себе си." - е, права си. Но хората и в живота не са. И какво следва? Да ги изобличим, за да станат примерни или да им кажем да спрат да изпитват това, което изпитват. Риторична съм. Виж, ако беше развила някой от методите за справяне със ситуация, би ме заинтригувала.
-
limeruna (Йоана) - това е утопия вече! Повече от половината потребители в нета влизат точно за да изявяват свободно комплексите си, и агресията е начинът. Мястото заради анонимността определя поведението. И някой точно такъв пред теб може да е най-хрисимият, а на друго място или с друга "личност" да е съвсем друг.
Хубав и от мен! -
ИнаКалина (Красимира Чакърова), в отговора към brinne (Мариана Бусарова) уточних какво съм имала предвид с „преживяно“. Аз самата не съм давала примери за разкази от личния живот и не смятам, че само това е хубавото, напротив - разказите могат да бъдат продължение на живота, съвсем самостоятелен свят. Но ако самият автор не е изживял текста си, не знам как очаква читателите да го изживеят. Мислех, че това е очевидно за всички, но явно е имало смисъл да го напиша. Фантастиката е прекрасна я обичам. Въобще не съм против такова творчество - това съм го написала в текста горе.
palenka (Пепи), просто наблюдения и изразено мнение по въпрос, на който не се обръща достатъчно внимание. Аз лично смятам, че агресията е прекалено много в ежедневието на човека и не виждам нищо лошо да я изоблича. Решението е именно това - да я изобличаваме и всеки от нас да каже „не“ на агресията, а не да я приема безропотно.
Благодаря много за споделеното! Да имате хубав ден! -
Агресията може да е умишлено действие, а може и да е реакция, т.е. винаги е свързана с нещо. Взаимовръзката между действията и постъпките правят случващото се. Иначе? Ти избираш как да се държиш и как да реагираш (в екстремни ситуации не е гарантирано).
Утопично и отвлечено ми звучи като констатация, а ако е само личен избор - благодаря, че сподели!
Ако ли не - предложение за решение? -
Човекът "е преди всичко човек и има право да бъде такъв.".. и така нататък...Значи и да съм човек, ама и да не съм съвсем, защото нося гени, които не са "полезни". Да имам "малко повече въображение", но да съм преживяла това, което пиша... , отидоха си историческите произведения, научната фантастика... Авторът не изпитва агресия и я заклеймява. В този смисъл писането на тази тема за него е по непреживяно. Брегът и морето са в постоянна "война", но ако кажа на вълните да спрат да ронят скалата.. Агресията превръща хората в "лошо скалъпени роботи", а сляпата любов в какво ги превръща...Виждам купчина от въпроси. Отговори не толкова. Моят отговор на въпроса "Хубавото творчество не е ли това с личния почерк?" е: Хубавото творчество е това, от което ти става хубаво. Моето мнение е, че има още какво да се желае.
-
Благодаря ви много за споделеното! Може би наистина съм прекалила малко с думите, макар да има още неща, които могат да се кажат. Есето със сигурност може да стане по-добро. Темата си е болезнена, но проблемът е решим и е важно да се говори по нея.
mislitel (Георги Каменов), търговия, реклама, изгода... радвам се, че и ти смяташ, че животът не е това.
Bezzhichen (Безжичен), съгласна съм за употребата на думичките. Не думите са лоши, а лошата енергия, която някои хора влагат в тях и желанието да обиждат.
brinne (Мариана Бусарова), не преживява ли авторът всяка история, била тя и измислена? Но колкото по-истински я изживее, толкова по-истинска ще е тя.
vega666 (Младен Мисана), до последния си дъх ще вярвам в изначалното добро у човека Но, колкото и да е жалко, заложено му е и да греши... Ако наистина има такъв ген, за какъвто говориш, наистина ще бъде хубаво да се изолира и неутрализира. Много интересна идея. Кой знае? Дано!
Да имате много хубава вечер! -
Това отлично написано есе дава отговори, но и повдига редица въпроси. Главният въпрос, според мен, е в това дали в човешкия геном има ген на агресията. Аз съм наблюдавал неистова злоба у двегодишни деца. Те се стремят с огромна жажда да убиват. Лъжа е, че всички деца се раждат с невинността на ангелчета. Мнозина у тях са готови престъпници, които чакат да пораснат, за да се превърнат в истински злодеи. Следователно може да предположим съществуването на гена на агресията. Ако той бъде изолиран и неутрализиран, то човешкия род ще встъпи в пистата на хуманността и добродетелта. Поздравление за ценните размишления, Йоана!
-
Идеята и изложението са ясни. И правилни. Но твърде много думи са употребени. А иначе циганин, негър и т.н. са си нормални определения, нямат никакъв отрицателен смисъл и такъв им се предава от една либерална (псевдо, защото тези, които се описват като "либерали" дори не знаят значението, произхождащо от латински корен) клика.
-
Агресията (и сексът) продават.
Капитализъм. Има пазар, има стока. Кръв, черва и... още кръв...
Човекът е излязла от пещерата, но още си я носи в себе си. Докато е така, така ще е.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
