АМЕРИКАНСКА НОЩ
Ето, че се облякох и е време да тръгна от вкъщи, поглеждам часовника, който ми казва да побързам и аз с една позитивна, но леко дръпната нагласа, излизам. Хващам си рейса, който ще ме заведе право на НДК, за да отида да послушам така наречената от много мои връстници "скучна и старомодна" музика. Влизам в залата и какво да видя - почти нямаше празно място, само тук-там някой стол. И ето, концертът започва, излиза диригентът и оркестърът, и зазвучава първото произведение "Кандид" на Гершуин. То ме изненада - много беше кратко и някакси развеселяващо се, в едно с музиката си инструменталистите казваха:"Здравейте, тази вечер ще чуете нещо уникално, надяваме се да се забавлявате колкото нас!" Вече представата ми за класически изпълнения леко се пречупи, чуваха се леки джаз мотиви и атонална музика. В произведението свиреше арфа, която допринасяше за по-мекото звучене и някакси все още навяваше за класиката.
За второто произведение "Един американец в Париж" излезнаха няколко ...