Автопортретно
И тъй - родих се. Жена. Не веднага де. Първо бях нищо, после - не, сега вече не знам. Обърках се. В крайна сметка исках да се родя бобър. Или поне хамстер. Но при двама родители от човешки произход, коя съм аз да се меся в еволюцията. Не ми позволиха дори да си запазя мустаците. От окосмението по ушите се отказах доброволно, защото не ми достигаха 26 косъма за главата. Какво пък толкова - хората си слагат кожа от дупето по лицето. В името на естетиката. А аз за едни косми ли съм...
Виж, за опашката поспорихме доста. Кармично погледнато, не съм била дорасла за пера. Била съм камъкът, обърнал каруцата, и сега трябвало да си нося последствията. Носех ги, наистина ги носех. Навсякъде. После някъде съм ги оставила и съм забравила за тях. И още не мога да ги намеря. Затова – без пера.
За носа се колебах доста. В каталога нямаше голямо разнообразие – камбест, крушовиден, като цъфнала трънка, като палец, сочещ надолу... А аз исках нещо по-така... нещо по-артистично. Първо мислех ...