Автопортретно

И тъй - родих се. Жена. Не веднага де. Първо бях нищо, после - не, сега вече не знам. Обърках се. В крайна сметка исках да се родя бобър. Или поне хамстер. Но при двама родители от човешки произход, коя съм аз да се меся в еволюцията. Не ми позволиха дори да си запазя мустаците. От окосмението по ушите се отказах доброволно, защото не ми достигаха 26 косъма за главата. Какво пък толкова - хората си слагат кожа от дупето по лицето. В името на естетиката. А аз за едни косми ли съм...

Виж, за опашката поспорихме доста. Кармично погледнато, не съм била дорасла за пера. Била съм камъкът, обърнал каруцата, и сега трябвало да си нося последствията. Носех ги, наистина ги носех. Навсякъде. После някъде съм ги оставила и съм забравила за тях. И още не мога да ги намеря. Затова – без пера.

За носа се колебах доста. В каталога нямаше голямо разнообразие – камбест, крушовиден, като цъфнала трънка, като палец, сочещ надолу... А аз исках нещо по-така... нещо по-артистично. Първо мислех да е с една ноздра. После го преосмислих. Много ще се набива на очи, много ще питат, а и много завист ще поражда. Реших да е с два. Лицето. Да е с два носа. Като компенсация за перата. Дизайнерът се озори – къде да ги разположи, в коя посока да гледат, как това ще се отрази на аеродинамиката и миграцията на голямата косматка. Решихме да направим първо устата и после да се върнем на носа. После, разбира се, съвсем го забравихме и трябваше набързо да изтеглят партидата поради фабричен дефект. И така, заради забавянето, се родих друга зодия. Объркаха и асцендента. За малко да сбъркат и пòла, защото поради липса на място на лицето за втория нос, го поставиха на друго място. И израждащият лекар казал: „Честито, момче е!”. Докато свестявали баща ми, който вече бил боядисал кранчетата на чешмата в розово, ме върнали обратно, за да отстранят дефекта. После обвинили правителството, падналия след това комунизъм и една жена с пудел, която минала в 9:15 по Гурко.

Устата не я мислихме дълго. Тъй като не бяха останали много зъби в наличност, тя нямаше как да бъде много разтеглена. При усмихване отиваше нагоре, за да покаже предните зъби, а и за да хвърли сянка на липсващите задни. Засега толкова!

Поне очите бяха съразмерни. В последния момент доставиха дясно, което да не е кривогледо, а лявото си го бях скатала още от преди това. Трябва добре да се вгледаш, за да видиш, че на едното зеницата е вертикална. Иначе са еднакви. Не можеш да ги различиш. И цветът е почти същия. Където неузряло доматено зелено, там и лучено, нарязано на ситно. Дааа... на бобър такива очи не биха му стояли добре!

И тъй де - родих се. Нищо работа...