,,Отлетяло време във нереално пространство, измислен живот във безсмислено време и празни надежди в заключена ракла''...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен брак, който ни е превърнал в слепци. Изгубени, скитащи по пътища без край и живот, изпълнен с разочарования. Как можех да опровергая думите му, звучащи като най-голяма истина, изказана до сега. Залъгвахме се един друг в постъпки, които изобщо не отговаряха на вътрешните ни чувства. Безсмислено поддържахме един фалш и за огромна моя изненада това му решение ме правеше щастлива. Нито се интересувах къде ще отида, нито как ще продължи животът ми. Знаех просто, че съм свободна да избера сама своят път. Но...
Всичките тези години, които ми се струваха като преминал нощен сън, някак ми тежаха. Не бях дете, което приемаше лъжата буквално за истина. Не знаех как ще ползвам тази нова за мен свобода.
Обв ...