lubara (Любомир Николов)
204 782
12 янв. 2010 г., 13:52

Безтегловност 

  Эссе
896 0 5
1 мин за четене

                    - Кафе или чай, или коняк, а може би eдно малко уиски? - пита ме сервитьорката. Младо момиче с изправена и читава походка, засмени очи и леко присвит поглед.

                     Имам среща с една непозната. По-скоро позната, но само като моя почитателка, по-точно на писаниците ми. Напоследък си мисля, че много хора от форумите очакват нещо ново и хубаво да напиша. Аз също го очаквам, но знам, че втората книга най-трудно се пише. И защо пък да я пиша, ако не ми иде отвътре.      

                     Преди няколко дни отидох в една редакция, там ме посрещнаха много радушно. Но въпросът е как ще ме отпратят, когато за втори път ги посетя. И затова си мисля за това, как ни се случват нещата ”втория път”. Когато е преминал ентусиазмът от новото и неизпитано чувство, или опитът все още е много далеч в бъдещето. С две думи - когато сме прекрачили чертата и вече си мислим, че сме навлезли в материята. А дали не сме постоянно пред нея, какво е познанието, освен една необятност.

                    - Не, искам порция ентусиазъм, примесена с вдъхновение и жар - момичето ме гледа, сякаш съм извънземен.

                     А аз знам, че да напиша нещо хубаво, трябва да се отделя от земното, от себе си дори. И да наблюдавам света някакси отстрани.

                     Сега съм се приземил много яко, дано се отлепя някой ден отново.     

                     Не че е задължително, но усещането е така вълнуващо и незабравимо.    

                     Може пък и да се случи.

 

© Любомир Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оооо, Веси, добро утро. Помниш ли Ран във филма " Момчето си отива".
    Той така обичаше да казва. " Оооо, Мариана...".
    На 30 януари бях на една маса с Ф.Трифонов. Сервитьорката много му се радваше.
    Ето това се казва популярност, а не като моята- шегувам се, разбира се!
    Той дали си има PR?. Хубав ден ти желая!
  • Хъммм, къде ти е PR-ът да ти укрепи крилата? Шегувам се, разбира се. Успех и от мен!
  • Благодаря за уроците! Разчитам на теб!
  • ( Дими ), Поздрави !
    ( Капка ) Ами ти сега си се издигнала, отделила си се от земното. Не бързай все още да се приземяваш. Поздрави далечни !
  • Пиши ме и мен - аз ще ти поръчам само много здраве, защото нищо не ти трябва, но ако считаш, че ще се почустваш по-добре желая ти малко виталност.
    Моята поръчка пък би съдържала: ентусиазъм, приземянаване и труд.
Предложения
: ??:??