Няма нищо по-прекрасно от любовта. Нищо по-силно- от споделените чувства, от разбирането, прегръдката, когато се чувстваш сам. Нищо, което да те прави по-щастлив. Да се чувстваш влюбен, обичан и разбиран. Най-красивото е началото на една връзка. Не сте ли се замисляли над това?! Това обаче съвсем не означава, че ще започна да говоря за любовта. Че ще излея душата си в любовна агония. Ще се депресирам или ще прережа вените си. Няма да е депресиращ любовен разказ, подобно на онези, ученическите, напротив. Онзи ден попаднах на една мисъл: "Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш." Чудесна мисъл - да! Но аз не съм съгласна. Любовта съвсем не е всичко. Особено в този свят. Хората искат много повече от това - "просто някой да ни обича". Ала за съжаление никой не си го признава. Представям си следната сцена: Влюбени. Седят един срещу друг. Тогава момчето казва: "Обичам те! Бих ти свалил звездите!", съответно момичето отговаря: "И аз ...