Целта на любовта е да лекува.
Искам да се излекувам от гнева, който изпитвам за всички несправедливости, които са ми се случили. Искам да се излекувам от всички физически болести, които имам. Искам да излекувам разбитото си от мъка сърце. Искам да се излекувам от нещастието, което изпитвам. Искам да се излекувам от неувереността си.
Целта на любовта е да обновява.
Искам да обновя увереността в себе си. Искам да обновя ентусиазма, с който си върша работата и всички задължения, които имам. Искам да обновя силата на радостта, която изпитвам когато някой ме забележи и оцени. Искам да обновя способността си да обичам хората около мен.
Целта на любовта е да ни дава усещане за безопасност.
Искам да се чувствам в безопасност когато общувам с други хора. Искам да спра да се страхувам, че хората не ме харесват. Искам да спра да се страхувам, че ще бъда отхвърлена и наранена. Искам да спра да се притеснявам, че може да ми се случи нещо лошо.
Целта на любовта е да ни вдъхва сила.
Искам да имам силата да обичам безрезервно някого. Искам да имам силата да прощавам грешките на другите. Искам да имам силата да бъда уверена в себе си и в своите постъпки. Искам да имам силата винаги да бъда искрена с хората и да мога винаги да искам това и от тях. Искам да съм достатъчно силна, за да мога да продължа напред, дори и след най-голямото разочарование. Искам да имам силата никога да не се отказвам от мечтите си и да ги следвам до край.
Целта на любовта е да ни прави уверени и да премахва съмненията.
Искам да спра да се съмнявам в чувствата на другите. Искам да вярвам, че мога да обичам и да бъда обичана. Искам да бъда по-уверена в себе си и в своите чувства. Искам да спра да търся скрити подбуди в действията на другите. Искам да мога да приемам всичко, което ми казват другите хора, за истина, без да ме обземат съмнения.
Целта на любовта е да прогони всеки страх.
Искам да спра да се страхувам, че ще остана сама. Искам да спра да мисля, че другите не ме обичат. Искам да спра да се страхувам от физическо насилие. Искам да спра да се страхувам да обичам. Искам да спра да се страхувам, че не правя нещата правилно. Искам да спра да се страхувам от мнението на обществото и от критики. Искам да спра да се колебая в себе си.
Целта на любовта е да разбули безсмъртието.
Искам да разбера каква съм била в другите си животи – какви хора съм познавала, какви грешки съм правила. Искам винаги да постъпвам правилно. Искам да остана завинаги с делата си в съзнанието на най-близките ми хора. Искам да ме помнят дори и след смъртта ми с добро.
Целта на любовта е да носи покой.
Искам душата ми да намери покой и да спре да се лута. Искам да бъда спокойна за моето бъдеще и за бъдещето на всички мои скъпи хора. Искам да бъда спокойна за професионалната ми реализация. Искам да бъда спокойна, че ще бъда добра майка и съпруга. Искам да бъда спокойна, че ще бъда щастлива с човека до мен, какъвто и да е той. Искам да бъда спокойна, че винаги правя правилния избор.
Целта на любовта е да хармонизира различията.
Искам да бъда в хармония с хората около мен, въпреки различията помежду ни. Искам да мога да приемам всеки такъв, какъвто е, а не да се опитвам да го променя. Искам и мен да ме приемат каквато съм с всичките ми недостатъци. Искам да бъда отворена за чужди мнения и възгледи, различни от моите. Искам когато споря с някого, спорът да не предизвиква разрив между нас, а да ни помогне да стигнем до истината, колкото и болезнена да е тя.
Целта на любовта е да ни приближи до Бога.
Искам да мога да обичам толкова силно и безрезервно, колкото Бог обича всички живи същества. Искам да спра да очаквам отплата за любовта си или пък за добрите си постъпки. Искам да обичам, защото любовта е живот, а не защото така трябва. Искам когато обичам да чувствам, че тази любов идва от дъното на сърцето и душата ми. Искам чрез любовта си да правя хората около мен щастливи и да ги карам да се чувстват желани и високо ценени. Искам любовта ми да е толкова възвишена, колкото е божията.
© Женя Николова Все права защищены
есето не е да пишеш какво искаш. а актуални общочовешки проблеми да разискваш, що не го пуснеш в "монолог"? Там ще гласувам за него, все пак е добре да знаеш какво искаш ти самата!
защо есетата се превръщат в лични изповеди (виртуален ексхибиционизъм)... задавам отговор