Чакам да цъфнат люляците и пролетта да се напръска с любимия ми аромат. Чакам още щъркелите, че мартеницата обещава да виси на китката ми до лятото. Чакам да дойде Великден, че да замеся тестото за козунаците. Тази година за първи път ще ги меся сама.

Чакам да си взема изпитите, защото съм си обещала, че ако ги взема, ще си позволя дълга почивка.

Чакам да стане събота, за да си видя кръщелницата, защото тя ходи на детска градина, аз на работа и все се разминаваме.

Чакам заплата, за да си платя сметката за телефона, за да мога да звънна на хора, с които се изгубихме из тротоарите на ежедневните грижи.

Чакам да стане 2 май, за да подаря на близък човек книга, която съм набелязала преди месеци и съм сигурна, че ще го зарадва.

Чакам да стане по-топличко, за да си направя една много дълга разходка из гората.

Чакам да дойде Възкресение, за да си видя братовчедите и да се посмеем над спомените си.

И ЗАЩО ЧАКАМ?!

Толкова аромат носят белите цветчета, нацъфтели от дворовете.

Щъркелите са дошли, но нямам време да мръдна 10 км. от града, за да ги видя как ловят жаби в близкия язовир.

Козунаците не е задължително да се месят само по Великден.

Дългата почивка ми е нужна сега, за да си събера мислите за изпитите.

Кръщелницата ми си е вкъщи след 18:00 ч. и си ляга към 20:00.

Сметката за телефона ми е висока, но пътят до домовете на тези хора не струва и колкото кутията цигари, която стопявам за отрицателно време.

Книгата ще бъде хубав подарък за рождения ден, но нима не мога да му я дам сега, а след това да взема букет рози?!

Хладното време е много тъпо оправдание за това да не си направя разходката. Имам дебеличко яке, а и в крайна сметка не е завеяло сняг, я!

Не трябва да чакам няколкото празника в годината, когато се събираме цялото семейство, за да се видя с хората, с които сме оставили прекрасни спомени в душите си и да се посмеем над тях. Та ние живеем в един и същи квартал, за бога.

ЗАЩО ВСЕ ЧАКАМЕ?

Чакаме нещо да се случи, за да направим друго. Поставяме условия на съдбата. Чакаме някакъв повод, за да прегърнем онези, които обичаме. Чакаме да се намери причина, че да бъдем искрени. Чакаме я времето да се оправи, я да се сменят сезоните, я не знам какво да се случи, че да излезем и да походим на въздух. Чакаме. Чакаме, за да обичаме. Чакаме, за да се забавляваме. Чакаме, за да ЖИВЕЕМ. За да ЖИВЕЕМ, по дяволите!!!