Чакам да цъфнат люляците и пролетта да се напръска с любимия ми аромат. Чакам още щъркелите, че мартеницата обещава да виси на китката ми до лятото. Чакам да дойде Великден, че да замеся тестото за козунаците. Тази година за първи път ще ги меся сама.
Чакам да си взема изпитите, защото съм си обещала, че ако ги взема, ще си позволя дълга почивка.
Чакам да стане събота, за да си видя кръщелницата, защото тя ходи на детска градина, аз на работа и все се разминаваме.
Чакам заплата, за да си платя сметката за телефона, за да мога да звънна на хора, с които се изгубихме из тротоарите на ежедневните грижи.
Чакам да стане 2 май, за да подаря на близък човек книга, която съм набелязала преди месеци и съм сигурна, че ще го зарадва.
Чакам да стане по-топличко, за да си направя една много дълга разходка из гората.
Чакам да дойде Възкресение, за да си видя братовчедите и да се посмеем над спомените си.
И ЗАЩО ЧАКАМ?!
Толкова аромат носят белите цветчета, нацъфтели от дворовете.
Щъркелите са дошли, ...