Понякога се страхувам от утрините. Всичко, което би могло реално да се случи, бива довявано на техните крила. Те ме затрудняват. Не мога да разбера дали съм тяхна дъщеря, или не. Може би така ми се струва...
Но са нещо, което не мога да избегна. Следователно ме ограничават.
Вече знам - те са причината за цялото ми неудобство и за тесните рамки, в които започнах да живея, откакто се будя сутрин.
Как биха ги класифицирали повечето? Като ново начало. Шанс. Надежда.
Мммм... Не бих казала същото.
Трудно ми е.
Трудно ми е да правя ежедневно-лесни неща. Те започват сутрин. Сънищата ми се размиват и изчезват сутрин. Проблемите на деня ме викат сутрин. Нямам време да си поема дъх сутрин. Тривиалността ме смазва сутрин. Не мога да контролирам себе си сутрин. Защо е толкова трудно?...
Не бих казала, че е нещо, с което не мога да се справя, но има една подробност - сама съм. Когато поискам да говоря с теб, просто го правя, но ти почти никога не чуваш. Аз знам - нощта може да ме разбере. И да занес ...