Чужди спомени

29 нояб. 2012 г., 11:44

Эссе » Личные

1531 1 1

Този спомен вече е чужд.

Преминава през лицето ти като нещо от друг живот.

Като вик от нечий гроб.

Без да оставя следи.

Без да извиква усмивка.

Без да поражда сълза.

Този спомен вече е чужд.

Непонятен. Неканен. Недраг.

Като нож, който с изненада установяваш, че стискаш в ръката си - до посиняване, до изтръпване, до отмаляване.

Този спомен вече е чужд.

Той е неин - на Младостта.

И тя, като алчна скъперница, е забила нокти в него и не го дава. Не връща нищо от него - дори кратка усмивка, дори миг на тъга.

Този спомен вече е чужд. Както и ти си чужда за себе си.

По-добре да го няма. По-добре да не идва. По-добре да умре.

Bezzhichen (Безжичен)

2012-11-29T20:41:45+02:00

Това не е есе!И защо е публикувано изобщо. Каква е идеята, структурата, новото и оригинално в него? Или "Откровения" е кошче за емоционални отпадъци? Темата, макар и банална до припадък, все пак може да бъде разработена, представена, инетресна за публиката. Само интересното си струва да се пубикува. А мен ме заинтересува именно защото е лишена от всички тези характеристики. И жалко! За запълнените дискове....