Да обичаш врага си - това е трудно и непонятно изискване за хората от този свят.
Нелогично е да обичаш този, който те мрази, да правиш добро на онзи, който ти
вреди, да се молиш за онзи, който те кълне, да благославяш който злослови срещу
тебе... Безумно е. Нелогично. С вяра приемаме, че Бог е нашият Небесен Отец и
всички сме Негови деца, но другите знаят ли го? Във всеки случай малцина са,
които се държат с нас като с брат или сестра в Христа. Съвременният свят ни
внушава, че за да успееш или дори само да оцелееш, трябва да възприемаш другия
като конкурент, като враг, който напременно ще се опита да ти навреди, и
най-добрият начин да се защитиш е като го атакуваш пръв. Светът най-често се
сравнява с джунгла, в която оцеляват само най-силните и най-коварните. И ние,
колкото и да вярваме в историята за ближния, за всеки случай редовно си
подостряме ноктите и зъбите и се готвим за поредната схватка на живот и смърт с ...