9 апр. 2020 г., 10:06
4 мин за четене
Добротата не е титла. И хората, които я носят в сърцата си не се нуждаят от поклони до земята и фалшиви усмивки. Не се дава по наследство и не се учи с годините. Добродушният човек е този, който живее с мисълта, че е допринесъл за това, някой да се чувства по-добре. Прави го безкористно. Без дори да си е помислял и за отплата. Дори може да се каже, че върши добри дела от обич и към себе си. Защото вечер може да си легне с чиста съвест и удовлетворен от изминалия ден. А колко хора могат да се похвалят с това?
Добрият човек стъпва тихо. Хората почти не го забелязват. И се радват на всичко, което виждат, че е красиво или подредено, и на всяка придобивка, без да подозират дори кой стои зад това. Делата му са за обществото, но винаги без име. Анонимно. На всеки може би се е случвало да иска да похвали някого за добра постъпка. И съответният човек да наведе глава. И от неудобство и скромност да иска час по-скоро да свърши това оповестяване на неговата личност. Добродушният човек не цени врем ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация