Добротата не е титла. И хората, които я носят в сърцата си не се нуждаят от поклони до земята и фалшиви усмивки. Не се дава по наследство и не се учи с годините. Добродушният човек е този, който живее с мисълта, че е допринесъл за това, някой да се чувства по-добре. Прави го безкористно. Без дори да си е помислял и за отплата. Дори може да се каже, че върши добри дела от обич и към себе си. Защото вечер може да си легне с чиста съвест и удовлетворен от изминалия ден. А колко хора могат да се похвалят с това?
Добрият човек стъпва тихо. Хората почти не го забелязват. И се радват на всичко, което виждат, че е красиво или подредено, и на всяка придобивка, без да подозират дори кой стои зад това. Делата му са за обществото, но винаги без име. Анонимно. На всеки може би се е случвало да иска да похвали някого за добра постъпка. И съответният човек да наведе глава. И от неудобство и скромност да иска час по-скоро да свърши това оповестяване на неговата личност. Добродушният човек не цени времето си, макар и да е най-скъпото нещо на този свят. Намира начини без да гледа дали е изморен, за да направи това, което му диктува сърцето. И не спира, докато не види крайния резултат, от който да е доволен. Понеже не търси отплата, често е смятан за наивен. Близките му се карат за това, че отделя време, в което може да изкарва пари. В очите на другите изглежда дори като глупак. Хората смятат, че като не умее да е хитър и да извлича полза от всичко, не е умен. Наричат го с всякакви имена, само не и с това на добрия човек. Защото всеки си мисли, че носи добра душа, без да знае за какво да използва добротата.
Добрите хора са лесно раними. И за да не виждат, че има лоши неща, те се затварят в себе си и живеят в свят, в който се чувстват добре. Обикновено нямат много приятели. Но се познават с доста хора. И заради необходимостта да са нужни, дават част от сърцата си точно за тези познати, които след време дори няма да си спомнят за добрината. Добрият човек се приема за даденост. Дори понякога другите смятат, че е длъжен да върши добро. И се сърдят, и го обиждат, ако няма възможност за това.
Добродушният човек няма атрактивна външност. Може да ходи с дрехи, чиято мода е отминала преди години. Да е със обувки с изгубен във времето блясък. Да поглежда витрините на магазините. Да му се прииска да си купи нещо, но веднага да се сети, че с тези пари може да помогне на старицата, която живее на края на улицата сама. И да се успокои с мисълта, че ако панталоните му се изперат и изгладят, поне ще изглежда спретнат, но старата жена няма да гладува.
Добротата не е стока. Не се купува, не се продава, не се и заменя. Тя е труд, който е безценен, защото е отнел време. Когато нещо не се афишира, то остава незабелязано. Може да се разминем с добрия човек и да не го познаем. Да не сме разбрали дори, че именно той ни е помогнал и заради него се чувстваме добре. Ще го отминем, всеки с проблемите си. Но той ще се усмихне и ще продължи своя път към следващото добро.
В динамичният и збързан свят, хората са нервни. Ядосват се бързо. Гледат да се нагаждат спрямо обстановката и да се използват един друг. И всичко това, за да си осигурят някакъв приличен начин на живот. И в тази блъсканица, добродушният човек е изтикат в ъгъла. И ще се сетят за него само, ако имат нужда от помощ. От такава, за която, ако може да не плащат. И той ще помогне. И не защото е наивен или глупав. Не защото няма приятели и е самотен. Ще помогне, защото ще се чувства добре след това.
Няма титла, но е с благородно сърце.
Добрият човек е не този, който не е лош.
Това е този, който живее с мисълта, че дарява неща, които ги няма по магазините.
И когато се събуди сутринта, той знае, че през деня все някой ще има нужда от него. Дори от няколко думи, които да донесат щастливи мигове с часове напред. И преди да заспи, да си каже, че е имал един пълноценен ден.
Имаме нужда от добри хора.
И добрите хора имат нужда от нас.
И когато видим такъв човек, нека да го поздравим, нищо няма да ни стане.
Добрите хора не са невидими.
Има ги.
Съществуват.
Добрите хора са сред нас.
Явор Перфанов
08.04.2020 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Всички права запазени