Ези! Тура! Ези! Тура! Тура! Ези... Две страни, една и съща монета ,една вечна борба за това коя да бъде лицето на монетата. Една непрестанна битка, да, битка -такава, каквато водят Слънцето и Луната, Любовта и Омразата, Истината и Лъжата, Доброто и Злото. И няма значение колко е силна враждата между тях, няма ли го едното, съществуването на другото е безсмислено, просто няма да има на какво да се противопоставя, няма да я има границата, с която да се различава едното от другото и нямаше да се знае що е то Добро и що е то Зло.
То беше очарователно и красиво. Аз стоях в тихата, уютна стая и го държах в ръцете си. Само то беше това, което даваше смисъл на жалкото ми съществуване, То беше различно от цялата онази сивота, която цареше навън, То беше отговорът на мечтите ми. Сега То е тук. Нима не го виждаш? Значи си сляп... или може би светът те научи да не вярваш, че То съществува. Но въпреки всичката болка по света, въпреки хилядите нещастия, които се случват всекидневно, въпреки всички о ...