Всеки ще си получи заслуженото! Поне така мисля. Сигурна съм! Или поне се надявам. Защото нямам силите, а и нрава да връщам на всеки, сторил ми зло; защото няма толкова голямо зло, което мога да върна.
Може би съм изиграна?!... (хм)... Но помня и всяко едно добро, което са ми сторили.Толерирам тези хора, тези жестове. А за злото... оставам си с лошото мнение и впечатление... Но на кого му пука за моето лошо впечатление. Не знам... но то си остава. И го помня! Но като някаква наивница прощавам големите злини, щом ми се усмихнат. Забравям.
И ето аз пак вярвам, доверявам се. Като видя добро, давам всичко за този "добър човек", който най-често гледа собствените си интереси, потъпквайки тези на останалите хора. Е, вярно и аз гледам за мойто си добро. И даже като ми се отдаде възможност, грабя с пълни шепи, защото кой ли в този неразбран свят ще разбере пък точно мен. И като че ли искам да вярвам в добрите страни на хората... И пак съм изиграна. Е... надявам се да им се върне тъпкано на тези, които правят лошо. Но помня! Или ако забравям - израствам... помня... Вселената също.
Защото вярвам... поне се надявам, че се връща злото, защото аз може би не мога или не искам да им връщам. (колко съм глупава?)
Всеки си решава дали да бъде "глупав" като мен, но "добър", или ще мачка другите и стъпил отгоре им, да си мисли, че е нещо повече от тях. Тези, които искат да стъпват отгоре, са мнооого повече днес.
Бъди от различните!
© Поверително Все права защищены