Дон Жуан

Синдром или легенда?
Реалност или образ, или реален образ?

Тирсо де Молина, Молиер, Йохан Хайбер, Йоханес Хаух, Макс Фриш, Пушкин, Байрон, Моцарт, Фигейредо, Хосе Сориля, Бърнард Шоу – това са само част от имената използвали темата, сюжета или легендата за Дон Жуан в свои произведения. Счита се, че първото пресъздаване на мита за Дон Жуан в драматургическо произведение е творбата на Тирсо де Молина „Сивилският измамник и Каменният гост” написана през 1630г. Макар, че не е много сигурно дали наистина е имало подобна фигура в историята защото „[…] легенда за Дон Жуан не съществува. Нито една народна книга, нито една народна песен, колкото и популярни да са били, […] не го споменават. Може би е имало някакво сказание , но по всяка вероятност то се е ограничило върху едно само загатване […].”(1;с.155). И все пак това не е попречило на толкова много автори да имат свои трактовки по темата, в този смисъл това няма да попречи и на мен да се опитам да си разясня същността на синдрома „Дон Жуан”. „Кога точно се е зародила идеята за Дон Жуан, не е известно, знае се само, че тя принадлежи на християнството и че посредством християнството принадлежи на средновековието.”(1;с.151). „Разделението между плът и дух, което християнството установява на света, средновековието трябва да превърне в обект на своето разсъждение и за тази цел да направи всяка от враждуващите помежду си сили обект на наблюдение. Дон Жуан е от своя страна, ако смея да се изразя така, инкарнация на плътта или одухотворяване на плътта от духа на самата плът.”(1;с.152).
„Дон Жуан се люлее непрестанно между двете възможности, между тази да бъде идея, което ще рече сила, и тази да бъде индивид. […] Дон Жуан е едно изображение, което непрестанно се появява и все пак никога не приема образ и консистенция, един индивид, непрекъснато изграждан, но никога незавършван […].”(1;с.156). „Сложни, философско-морални задачи Молиер си поставя […] с „Дон Жуан”, където става дума не толкова за „донжуанството”, а за вътрешното опустошаване и духовно деградиране. […] Смелият Дон Жуан е блестящ рицар, красавец, атеист и философ. Но той няма опорна точка в живота, няма други интереси освен любовните победи, които извършва заради играта (за да разсее скуката), и в мига на съгласието на жената вече бяга от нея. Той е уморен дори като консуматор. Но по-страшното е […], че Дон Жуан опустошава всичко, до което се допре.”(4;с.29-30). „Зад всеки Дон Жуан стои скуката, макар и прикрита умело от безразсъдна смелост. Това е скука, изпълнена не с прозевки, а с лудории – скука на духа […], това е великата скука на меланхолията, горестта на едно сърце, в което отмират желанията […].”(3;с.114). […] Дон Жуан […] действа бързо и целенасочено и трябва да си го представяме винаги като абсолютен победител.” „Да съгледа момичето и да го обикне, е едно и също, то става в момента и в същия този миг всичко е свършило и същото се повтаря безброй много пъти.” „Дон Жуан […] е прелъстител по природа. Обичайки една той не мисли за следващата. Неговата любов не е душевна, а чувствена и като понятие чувствената любов не е само невярна, а абсолютно невярна. Тя не обича една, а всички […].” (1;с.158).
[…] Дон Жуан е прелъстител, неговата еротика е прелъстяването. С това, естествено, е казано много, ако бъде разбрано правилно, и малко, ако бъде схванато общовато и мъгляво. По отношение на Дон Жуан трябва много предпазливо да употребяваме израза прелъстител, ако държим да кажем нещо вярно, а не изобщо да кажем нещо. Не защото Дон Жуан е прекалено добър, а защото той изобщо не попада под етични определения. Затова по-скоро бих искал да го нарека един измамник, защото в това все пак има нещо по-двусмислено. За да бъдеш прелъстител е нужна винаги известна рефлексия и съзнателност и доколкото те са налице, би било уместно да се говори за хитрост, интриги и лукави ходове. У Дон Жуан тази съзнателност липсва. Затова той и не прелъстява. Той пожелава и това пожелание действа прелъстително. Дотолкова той прелъстява. Наслаждава се на удоволствието от пожеланието.”(1;с.161-162) „Дон Жуан е нагъл, но не без чувство за срам. В мъжка компания той би бил навярно единственият, който няма да се разсмее на мръсен виц, който не е в състояние да се разсмее. Неговата срамежливост е скрита, външно тя не се проявява.”(3;с.111) „Дон Жуан е определение навътре, така че не може да стане видим или да се разкрие във формата на тялото и неговите движения или пък в пластична хармония.”(1;с.171) „Във вътрешната структура на действието на Молиеровите герои ние чувстваме неизреченото, другия свят, онзи копнеж по бъдещето, който е забулен в поетическа тръпка, по който за рационалиста Молиер е историческият утрешен живот, но и удължената граница между хората чрез практицизма на интересите им.”(6;с.88). Това определение важи и за Дон Жуан не само като Молиеров герой, а и въобще.
„Дон Жуан, това е героят-индивидуалист, който преследва своите цели до край и умира без страх. […] В същност той няма за какво да се бори или, по-точно, това, за което се бори, няма стойност, не му доставя радост, а го оставя равнодушен[…], а Дон Жуан изпитва отегчение дори и от смъртта. […] Този образ […] показва безпътицата не само на обречената класа, но и на всички тези хора, които, пропилели възможностите си, стават един ненужен баласт в обществото.”(4;с.30-31). „Ако Дон Жуан бъде схванат като индивид, то той е eo ipso в конфликт с един окръжаващ го свят. Като индивид той усеща гнета и оковите на това окръжение, като силен индивид той може би ги преодолява, но ние веднага чувстваме, че тука пречките и трудностите играят друга роля. Именно с тях се занимава основно интересът.”(1с.171).
„[…] Дон Жуан е всичко останало, но не и герой. Той е един субект с нещастна съдба, който вероятно след като е пропаднал на изпита, сега е избрал друга професия.[…] Поведението му не е особено рицарско, не го виждаме със сабя в ръка да си проправя път през трудностите на живота, той раздава плесници ту на единия, ту на другия и едва не се сбива с годеника на едно от момичетата (става въпрос за Молиеровия „Дон Жуан”).”(1;с.175). „[…] „Дон Жуан” на Молиер – това е въставане срещу аморализма на Ренесанса. При Молиер вниманието е съсредоточено върху класовите и типични черти на характера. Идеята е извлечена от него по ”негативен” път. Самият характер е подчинен тезисно, от позициите на един морал, с една преувеличена и всепоглъщаща основна негативна черта на характера, от която се извлича положителната идея на произведението.”(5;с.59).
Дон Жуан безспорно е сложен образ, силна личност и безстрашен характер, който не е глупав. Напротив той е образован, интелигентен, красив, манипулатор - в добрия смисъл на думата. При него се наблюдава срив на ценностната система вследствие на неприемането на окръжаващата го среда, на несъгласие с всякакви нормативи, догми, канони, закони, на несъгласие с установения морал, ред и принципи на живот. Той отказва да приеме съществуващото и да заживее с „тълпата”. Нещо повече Дон Жуан отхвърля този модел и категорично отказва да се впише в него. Може би това се дължи на разочарованието му от света, а може би това е поредната прищявка на сина който всячески се стреми да разочарова баща си за да му докаже, че въпреки доброто възпитание и обучение което му е дадено той може да бъде просто един гамен. Позволявам си да използвам тази дума защото е доста многозначителна и в най-голяма степен описва Дон Жуан като поведение извън женската аудитория.
Дон Жуан се чувства свободен предизвиквайки съдбата. Той притежава свобода – свобода на духа и на мислите и това е неговата ценност. В тази връзка проф. Тенев пише: „[…] Дон Жуан е сложен образ. Свободата на епикурейството у него е преплетена и със свободата на мислите. Неговият религиозно–аморален нихилизъм и скептицизъм го правят своеобразен бунтар, разсъждаващ и действащ. Той е блестящ, изящен, умен, способен на благороден жест, смел и решителен. Неговото поведение не е стихийно. Той е „рационализиран”, последователен и настъпателен. Обективно той се противопоставя на пороците на едно общество, които сам носи в себе си.”(7;с.14).
За Дон Жуан най-важно е да обърне особено внимание на наслажденията на живота, а именно:вдъхновение, любов, богатство.
Истински или не, реален или имагинерен, образ или реалност – Дон Жуан ще продължава да живее чрез всички автори които творят върху тази „личност”. И дори и да не е имало легенда, то вече смело мога да твърдя, че сега, в наши дни такава има. И дори и да не е ясно дали е бил реален или плод (образ) на драматургически и други материали, то сега определено има такъв тип, образ – превърнал се в нарицателно. Но тук се чувствам длъжен да уточня, че Дон Жуан не е само прелъстител и гамен – Дон Жуан е сила на духа, висота на духа, свобода на духа и разума. Дон Жуан е олицетворение на свободата… „[…]Нека да не мислим за злините които могат да ни постигнат, а само за онова, което може да ни достави удоволствие.”(2;с.219).



Използвана литература:




1. Киркегор, С., „ Избрани произведения”, Т.1, изд. „Народна култура”, С., 1991

2. Молиер, „Комедии”, изд. „Народна култура”, С., 1977

3. Натев, А.- допълнителни бележки към Фриш, М., „Дон Жуан или любовта към геометрията” , изд.”Народна култура”, С., 1979

4. Панова, С., „Молиер на българска сцена”, изд. „Наука и изкуство”, С., 1975

5. Тенев, Л., „Избрани произведения в три тома”, Т.1, „Критически откровения”, изд. „Български писател”, С., 1985

6. Тенев, Л.,”Избрани произведения в три тома”, Т.3 „Отчаяние и надежда” изд. „Български писател”, С., 1985

7. Тенев, Л. – „Молиер – отдавнашен и съвременен” – към книгата Молиер, „Комедии”, изд. „Народна култура”, С., 1977