Nov 16, 2010, 4:41 PM

Дон Жуан - Синдром или легенда? Реалност или образ, или реален образ? 

  Essays » Phylosophy
8804 0 2
9 мин reading

Дон Жуан

Синдром или легенда?
Реалност или образ, или реален образ?




Тирсо де Молина, Молиер, Йохан Хайбер, Йоханес Хаух, Макс Фриш, Пушкин, Байрон, Моцарт, Фигейредо, Хосе Сориля, Бърнард Шоу – това са само част от имената използвали темата, сюжета или легендата за Дон Жуан в свои произведения. Счита се, че първото пресъздаване на мита за Дон Жуан в драматургическо произведение е творбата на Тирсо де Молина „Сивилският измамник и Каменният гост” написана през 1630г. Макар, че не е много сигурно дали наистина е имало подобна фигура в историята защото „[…] легенда за Дон Жуан не съществува. Нито една народна книга, нито една народна песен, колкото и популярни да са били, […] не го споменават. Може би е имало някакво сказание , но по всяка вероятност то се е ограничило върху едно само загатване […].”(1;с.155). И все пак това не е попречило на толкова много автори да имат свои трактовки по темата, в този смисъл това няма да попречи и на мен да се опитам да си разясня същността на синдрома „Дон Жуан”. „Кога точно се е зародила идеята за Дон Жуан, не е известно, знае се само, че тя принадлежи на християнството и че посредством християнството принадлежи на средновековието.”(1;с.151). „Разделението между плът и дух, което християнството установява на света, средновековието трябва да превърне в обект на своето разсъждение и за тази цел да направи всяка от враждуващите помежду си сили обект на наблюдение. Дон Жуан е от своя страна, ако смея да се изразя така, инкарнация на плътта или одухотворяване на плътта от духа на самата плът.”(1;с.152).
„Дон Жуан се люлее непрестанно между двете възможности, между тази да бъде идея, което ще рече сила, и тази да бъде индивид. […] Дон Жуан е едно изображение, което непрестанно се появява и все пак никога не приема образ и консистенция, един индивид, непрекъснато изграждан, но никога незавършван […].”(1;с.156). „Сложни, философско-морални задачи Молиер си поставя […] с „Дон Жуан”, където става дума не толкова за „донжуанството”, а за вътрешното опустошаване и духовно деградиране. […] Смелият Дон Жуан е блестящ рицар, красавец, атеист и философ. Но той няма опорна точка в живота, няма други интереси освен любовните победи, които извършва заради играта (за да разсее скуката), и в мига на съгласието на жената вече бяга от нея. Той е уморен дори като консуматор. Но по-страшното е […], че Дон Жуан опустошава всичко, до което се допре.”(4;с.29-30). „Зад всеки Дон Жуан стои скуката, макар и прикрита умело от безразсъдна смелост. Това е скука, изпълнена не с прозевки, а с лудории – скука на духа […], това е великата скука на меланхолията, горестта на едно сърце, в което отмират желанията […].”(3;с.114). […] Дон Жуан […] действа бързо и целенасочено и трябва да си го представяме винаги като абсолютен победител.” „Да съгледа момичето и да го обикне, е едно и също, то става в момента и в същия този миг всичко е свършило и същото се повтаря безброй много пъти.” „Дон Жуан […] е прелъстител по природа. Обичайки една той не мисли за следващата. Неговата любов не е душевна, а чувствена и като понятие чувствената любов не е само невярна, а абсолютно невярна. Тя не обича една, а всички […].” (1;с.158).
[…] Дон Жуан е прелъстител, неговата еротика е прелъстяването. С това, естествено, е казано много, ако бъде разбрано правилно, и малко, ако бъде схванато общовато и мъгляво. По отношение на Дон Жуан трябва много предпазливо да употребяваме израза прелъстител, ако държим да кажем нещо вярно, а не изобщо да кажем нещо. Не защото Дон Жуан е прекалено добър, а защото той изобщо не попада под етични определения. Затова по-скоро бих искал да го нарека един измамник, защото в това все пак има нещо по-двусмислено. За да бъдеш прелъстител е нужна винаги известна рефлексия и съзнателност и доколкото те са налице, би било уместно да се говори за хитрост, интриги и лукави ходове. У Дон Жуан тази съзнателност липсва. Затова той и не прелъстява. Той пожелава и това пожелание действа прелъстително. Дотолкова той прелъстява. Наслаждава се на удоволствието от пожеланието.”(1;с.161-162) „Дон Жуан е нагъл, но не без чувство за срам. В мъжка компания той би бил навярно единственият, който няма да се разсмее на мръсен виц, който не е в състояние да се разсмее. Неговата срамежливост е скрита, външно тя не се проявява.”(3;с.111) „Дон Жуан е определение навътре, така че не може да стане видим или да се разкрие във формата на тялото и неговите движения или пък в пластична хармония.”(1;с.171) „Във вътрешната структура на действието на Молиеровите герои ние чувстваме неизреченото, другия свят, онзи копнеж по бъдещето, който е забулен в поетическа тръпка, по който за рационалиста Молиер е историческият утрешен живот, но и удължената граница между хората чрез практицизма на интересите им.”(6;с.88). Това определение важи и за Дон Жуан не само като Молиеров герой, а и въобще.
„Дон Жуан, това е героят-индивидуалист, който преследва своите цели до край и умира без страх. […] В същност той няма за какво да се бори или, по-точно, това, за което се бори, няма стойност, не му доставя радост, а го оставя равнодушен[…], а Дон Жуан изпитва отегчение дори и от смъртта. […] Този образ […] показва безпътицата не само на обречената класа, но и на всички тези хора, които, пропилели възможностите си, стават един ненужен баласт в обществото.”(4;с.30-31). „Ако Дон Жуан бъде схванат като индивид, то той е eo ipso в конфликт с един окръжаващ го свят. Като индивид той усеща гнета и оковите на това окръжение, като силен индивид той може би ги преодолява, но ние веднага чувстваме, че тука пречките и трудностите играят друга роля. Именно с тях се занимава основно интересът.”(1с.171).
„[…] Дон Жуан е всичко останало, но не и герой. Той е един субект с нещастна съдба, който вероятно след като е пропаднал на изпита, сега е избрал друга професия.[…] Поведението му не е особено рицарско, не го виждаме със сабя в ръка да си проправя път през трудностите на живота, той раздава плесници ту на единия, ту на другия и едва не се сбива с годеника на едно от момичетата (става въпрос за Молиеровия „Дон Жуан”).”(1;с.175). „[…] „Дон Жуан” на Молиер – това е въставане срещу аморализма на Ренесанса. При Молиер вниманието е съсредоточено върху класовите и типични черти на характера. Идеята е извлечена от него по ”негативен” път. Самият характер е подчинен тезисно, от позициите на един морал, с една преувеличена и всепоглъщаща основна негативна черта на характера, от която се извлича положителната идея на произведението.”(5;с.59).
Дон Жуан безспорно е сложен образ, силна личност и безстрашен характер, който не е глупав. Напротив той е образован, интелигентен, красив, манипулатор - в добрия смисъл на думата. При него се наблюдава срив на ценностната система вследствие на неприемането на окръжаващата го среда, на несъгласие с всякакви нормативи, догми, канони, закони, на несъгласие с установения морал, ред и принципи на живот. Той отказва да приеме съществуващото и да заживее с „тълпата”. Нещо повече Дон Жуан отхвърля този модел и категорично отказва да се впише в него. Може би това се дължи на разочарованието му от света, а може би това е поредната прищявка на сина който всячески се стреми да разочарова баща си за да му докаже, че въпреки доброто възпитание и обучение което му е дадено той може да бъде просто един гамен. Позволявам си да използвам тази дума защото е доста многозначителна и в най-голяма степен описва Дон Жуан като поведение извън женската аудитория.
Дон Жуан се чувства свободен предизвиквайки съдбата. Той притежава свобода – свобода на духа и на мислите и това е неговата ценност. В тази връзка проф. Тенев пише: „[…] Дон Жуан е сложен образ. Свободата на епикурейството у него е преплетена и със свободата на мислите. Неговият религиозно–аморален нихилизъм и скептицизъм го правят своеобразен бунтар, разсъждаващ и действащ. Той е блестящ, изящен, умен, способен на благороден жест, смел и решителен. Неговото поведение не е стихийно. Той е „рационализиран”, последователен и настъпателен. Обективно той се противопоставя на пороците на едно общество, които сам носи в себе си.”(7;с.14).
За Дон Жуан най-важно е да обърне особено внимание на наслажденията на живота, а именно:вдъхновение, любов, богатство.
Истински или не, реален или имагинерен, образ или реалност – Дон Жуан ще продължава да живее чрез всички автори които творят върху тази „личност”. И дори и да не е имало легенда, то вече смело мога да твърдя, че сега, в наши дни такава има. И дори и да не е ясно дали е бил реален или плод (образ) на драматургически и други материали, то сега определено има такъв тип, образ – превърнал се в нарицателно. Но тук се чувствам длъжен да уточня, че Дон Жуан не е само прелъстител и гамен – Дон Жуан е сила на духа, висота на духа, свобода на духа и разума. Дон Жуан е олицетворение на свободата… „[…]Нека да не мислим за злините които могат да ни постигнат, а само за онова, което може да ни достави удоволствие.”(2;с.219).



Използвана литература:




1. Киркегор, С., „ Избрани произведения”, Т.1, изд. „Народна култура”, С., 1991

2. Молиер, „Комедии”, изд. „Народна култура”, С., 1977

3. Натев, А.- допълнителни бележки към Фриш, М., „Дон Жуан или любовта към геометрията” , изд.”Народна култура”, С., 1979

4. Панова, С., „Молиер на българска сцена”, изд. „Наука и изкуство”, С., 1975

5. Тенев, Л., „Избрани произведения в три тома”, Т.1, „Критически откровения”, изд. „Български писател”, С., 1985

6. Тенев, Л.,”Избрани произведения в три тома”, Т.3 „Отчаяние и надежда” изд. „Български писател”, С., 1985

7. Тенев, Л. – „Молиер – отдавнашен и съвременен” – към книгата Молиер, „Комедии”, изд. „Народна култура”, С., 1977

© Кирил Кирилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами, мисля си, че е напълно нормално моите расъждения да бледнеят пред тези на Киркегор, все пак - един велик философ и един обикновен лаик. А що се отнася до книгите от които съм използвал литература - прочел съм ги всичките, но просто съм сметнал, че е необходимо да извадя тези цитати, които са от судиите към книгите защото в случая съм се опитал да се занимая не с авторовата гледна точка, а с това как ние възприемаме донжуанстването. Може би неуспешно, но все пак това е само опит. А що се отнася за "вдъхновение, любов, богатство" - тези думи ми се бяха запечатали в главата след като бях изчел тази литература и сметнах, че е добре да ги използвам. Не претендирам, че есето има научен или философски характер, просто съм се опитал да си изясня тази тема, дали успешно или безуспешно не знам... И все пак благодаря за обстойния коментар.
  • Уви, Вашите собствени разсъждения бледнеят неимоверно много пред тези на драгия Сьорен К. Липсва им проницателност, аналитизъм към проблема, въображение, а фраза като: "За Дон Жуан най-важно е да обърне особено внимание на наслажденията на живота, а именно:вдъхновение, любов, богатство." ми звучи като взета от домашно по литература в 5 клас. Като тук дори не коментирам факта, че 80% от текста представлява цитати и чужди мнения.

    Освен това Ви липсват минимум три неща: 1. Липсва Ви позицията на Камю от "Митът за Сизиф", където той отделя специална глава на Донжуанизма и връзката му с абсурда (нещо много важно!). 2. Липсва Ви позицията на М. Фриш от "Дон Жуан или любовта...". Явно, че от тази книжка сте прочели само студията на А.Натев, която обаче е доста лековата според мен. 3. Нещо, което е във връзка с първото - липсва ви поглед върху Молиеровият Дон Жуан. Няма човек, който да се е докоснал до него и да не е забелязал главната му характеристика: богоборството на Дон Жуан, вечният му спор, атаката му срещу небето, срещу порядъка, който то гарантира. Не просто отрицание на действителността, а заплаха към небето. Това е важно. И в контекста на тази интуиция е възможен и спорът с Киркегор, който, макар и да е признат за един от най-големите познавачи на донжуанизма, не задържа вниманието си върху богоборството и абсурда на Дон Жуан.
Random works
: ??:??