Доверието и Демоните
Доверието... казват, че добрите отношения се градят на взаимно доверие.
Наскоро чух "Аз обичам не теб, а представата за теб в мен". А дали, тя всъщност не съм самата Аз?
Какво се случва, когато липсва доверието? Представата започва да се изкривява, нахлуват "демони", които я зацапват, всяват страх, че изящната представа, може да не е толкова прекрасна. Страхът убива... Бавно.
Някой вижда съвършена картина, но от чужди примери, се страхува. Идват съмнения. Чуждият пример може да е от нещо, което той/тя е преживял с друг човек, но за този, това преживяване се явява чуждо... докато не го съпреживее. Демонът от единия започва да прелива в другия. И така ненаученият урок събужда страх, започва да руши изящното и да отнема малко по малко правото на другия да "отговори" на изящната представа. Възникват терзания, неспокойства, думи и... връзката постепенно се руши. "Демона" постепенно взема превес и превръща "красотата" в "грозотия" с изразена реалност.
Казано е: "Обичай ближния като себе си", а не обичай себе си като ближния.
В крайна сметка всеки получава това, което иска. Сиреч - това, на което се доверява или иначе казано - това, в което вярва.
Е.И.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
