Другата част от мен... скрита зад 4 стени....
Никога не смесвам топлата и студената вода. Когато чувството на вина се блъска в мен, знам, че живителната течност трябва да ме изгори до последната костица, сякаш преминавам през чистилището на ада, да го премина... за да усетя болката, и обидата, които си чувствал и ти...
Пари ме... Гори... Не чувствам нищо... Горещата вода оставя по мен червени, кървави като жадуваната смърт, петна. Аз ги нося с горсдост - те са белезите на моето изкупление... Пари... Ври... по тялото ми и носи спомените... за обидите и смъртоносните заклинания! Защо не могат да донесат смърт и за мен, както някога я носиха на Теб?... Защо?
Водата ми донесе донякъде жадуваното успокоение... Остана прошката, която няма да получа от теб... Защото не сгреших веднъж... греших милиарди пъти... Остана прошката... Само тя... Отивам в моята стая. Не обичам светлината... Навсякъде е тъмно... Но и тъмнината не ми отговаря... Дори Самотата - най-близката ми приятелка - не ми идва на помощ - и тя мълчи...
И стоя така... Час, два... жадуваните думи "Прощавам ти" - няма ги. Не идват... Никога няма да ги чуя... Вместо тях в душата ми кънти жестоката, сурова и гола истината: "Обичам те!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Иванова Все права защищены
