26 авг. 2007 г., 15:06

Другата част от мен... скрита зад 4 стени....

2.2K 1 1
1 мин за четене
  Понякога наистина не се чувствам жива. Не се чувствам добре. Защото знам, че съм виновна. Тогава... мразя тези моменти... Тогава имам само една стая с четери стени... Имам и себе си... но се чувствам толкова мъничка... ненужна... Тогава поглеждам нагоре... Там стои вината ми... готова да ме унищожи... а до нея любовта ми. Но се чувствам до толкова пропита с болка и вина, че... не мога да протегна ръка и да ги стигна... Добягвам до другата ми спасителка - водата... Тя ми дава нов живот, както го е дала и на първите същества на тази планета... Само тя ме кара да си простя... дори непростимите от дурги хора, грешки.
   Никога не смесвам топлата и студената вода. Когато чувството на вина се блъска в мен, знам, че живителната течност трябва да ме изгори до последната костица, сякаш преминавам през чистилището на ада, да го премина... за да усетя болката,  и обидата, които си чувствал и ти...
    Пари ме... Гори... Не чувствам нищо... Горещата вода оставя по мен червени, кървави като жадуваната смърт, петна. Аз ги нося с горсдост - те са белезите на моето изкупление... Пари... Ври... по тялото ми и носи спомените... за обидите и смъртоносните заклинания! Защо не могат да донесат смърт и за мен, както някога я носиха на Теб?... Защо?
    Водата ми донесе донякъде жадуваното успокоение... Остана прошката, която няма да получа от теб... Защото не сгреших веднъж... греших милиарди пъти... Остана прошката... Само тя... Отивам в моята стая. Не обичам светлината... Навсякъде е тъмно... Но и тъмнината не ми отговаря... Дори Самотата - най-близката ми приятелка - не ми идва на помощ - и тя мълчи...
     И стоя така... Час, два... жадуваните думи "Прощавам ти" - няма ги. Не идват... Никога няма да ги чуя... Вместо тях в душата ми кънти жестоката, сурова и гола истината: "Обичам те!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех , ще ти отговоря на коментара.
    Мисля,че не съм груба , а просто реалистка , в повечето случай реалистите ги наричат грубияни. ...

Выбор редактора

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...