1 min reading
Понякога наистина не се чувствам жива. Не се чувствам добре. Защото знам, че съм виновна. Тогава... мразя тези моменти... Тогава имам само една стая с четери стени... Имам и себе си... но се чувствам толкова мъничка... ненужна... Тогава поглеждам нагоре... Там стои вината ми... готова да ме унищожи... а до нея любовта ми. Но се чувствам до толкова пропита с болка и вина, че... не мога да протегна ръка и да ги стигна... Добягвам до другата ми спасителка - водата... Тя ми дава нов живот, както го е дала и на първите същества на тази планета... Само тя ме кара да си простя... дори непростимите от дурги хора, грешки.
Никога не смесвам топлата и студената вода. Когато чувството на вина се блъска в мен, знам, че живителната течност трябва да ме изгори до последната костица, сякаш преминавам през чистилището на ада, да го премина... за да усетя болката, и обидата, които си чувствал и ти...
Пари ме... Гори... Не чувствам нищо... Горещата вода оставя по мен червени, кървави като жадуваната смър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up