Две стъпки до Рая
Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали?
Но такива като мен не си отиват от старост. Пък и вече съм я изживял.
Не зная защо пиша. И ти не знаеш! Навярно просто искам да изчистя патината от себе си. Да докажа на теб, на себе си, че още мога...
В момента съм на две стъпки от Рая. От някакъв фиктивен, псевдо Рай с пластмасова табелка пред входа.
Това е моята препоръка за там. Нека стои закрепена като виза в житейския ми паспорт.
Всички нужни ми ноти се умориха да бъдат свирени. Тъжно, пианото самотно стои в средата на празната стая. Клавишите му са потънали в прах.
Няма черно и бяло – само полутонове.
В живота няма музика, затова карам акапела...
Цигара? Спомни си, че дълго не си пушила...
Циник съм. За мен миналото никога не е имало значение, а бъдеще от моята страна на границата – няма!
Ограбен!
Трудно се живее без „преди” и без „после”.
Ще се срещнем!
Безвъзвратно излетял, удавен, с нож в гърба или куршум в главата...
Неизбежно е!
И когато това се случи, не търсете причина. Не ме стабилизирайте – оставете ме!
Та кой има нужда от дефибрилирана душевност, направила толкова много обратни завои по еднопосочния път към Рая?
Виждам те и знам, че ни дели огромна пропаст.
Да, разбира се - ще умра. Но не тук и сега.
Красива си, но тази бездна... все пак това са цели две стъпки, нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
