Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
26.11.2010 г., 10:31 ч.

Две стъпки до Рая 

  Есета » Лични
1449 1 8
1 мин за четене

Две стъпки до Рая

 

 Когато дойде, аз ще тръгна с нея.

 Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.

 Ще умра, разбира се.

 Хората винаги умират, нали?

 Но такива като мен не си отиват от старост. Пък и вече съм я изживял.

 Не зная защо пиша. И ти не знаеш! Навярно просто искам да изчистя патината от себе си. Да докажа на теб, на себе си, че още мога...

 В момента съм на две стъпки от Рая. От някакъв фиктивен, псевдо Рай с пластмасова табелка пред входа.

 Това е моята препоръка за там. Нека стои закрепена като виза в житейския ми паспорт.

 Всички нужни ми ноти се умориха да бъдат свирени. Тъжно, пианото самотно стои в средата на празната стая. Клавишите му са потънали в прах.

 Няма черно и бяло – само полутонове.

 В живота няма музика, затова карам акапела...

 Цигара? Спомни си, че дълго не си пушила...

 Циник съм. За мен миналото никога не е имало значение, а бъдеще от моята страна на границата – няма!

 Ограбен!

 Трудно се живее без „преди” и без „после”.

 Ще се срещнем!

 Безвъзвратно излетял, удавен, с нож в гърба или куршум в главата...

 Неизбежно е!

 И когато това се случи, не търсете причина. Не ме стабилизирайте – оставете ме!

 Та кой има нужда от дефибрилирана душевност, направила толкова много обратни завои по еднопосочния път към Рая?

 Виждам те и знам, че ни дели огромна пропаст.

 Да, разбира се - ще умра. Но не тук и сега.

 Красива си, но тази бездна... все пак това са цели две стъпки, нали?

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??