Излизам от входа, бързайки за работа и стигам до следващия блок, където по това време често засичам дядо Илия.
Когато имам повече минутки, с него разменяме по някоя друга дума, защото и за двама ни е приятно да обсъдим състоянието на климата и пейките на отсрещната градинка, където израснаха и нашите момчета.
Днес успявам вървейки да подхвърля, че навън е много горещо и дано вече да се промени, като го поглеждам със загриженост. Той потвърждава, че наистина е голяма жега, но и скоро ще мине.
"Да го променят както искат" - заключва накрая шеговито и си казваме до скоро. Дълго след това, кой знае защо лицето ми осезаемо свети.
Шепа думи, в един миг от лятото, в който слънцето изсушава бързо всяка мисъл, и той, като пазител на утрото, застанал на обичайното място пред блока, където има сянка, осъзнал миниатюрността на всичко, весело загатвайки, че сме малки и има там някакви други, които решават кога и как да променят времето.
Запомнени някога образи сами се отключват, докато метрото гръм ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.