Един нетипично български подвиг

Той изглежда толкова млад - по-млад от своите 26 години, на които загива. На снимката от учебниците по История ни гледа едно красиво голобрадо момче, с крехка физика и нежни черти на лицето. Прилича повече на ученик, отколкото на революционер. Още по-малко пък на революционен водач, какъвто всъщност е. Но независимо как изглежда - той е Панайот Волов, водачът на Четвърти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 година. Той не е типичният български революционер - пламенно решителен и поетично гениален като Ботев, мъдро теоретичен като Каравелов, харизматичен като Раковски, биткаджия като Филип Тотю, Караджата и Хаджи Димитър, дръзко смел и силен по дух като Левски. Не, той е точно такъв, какъвто е на снимката, от която ни гледа.

Момчешки, почти свенливо деликатен, тих и ненатрапчив. Пълен контраст на Бенковски, който е определен за негов помощник в революционните дела. Бенковски е шумен, хулигански нахакан, с предизвикателен пламък в очите, завладяващ, увличащ след себе си... Роден да бъде лидер! И наистина се справя по-добре от Волов като водач на Въстанието. Което типично по български е би трябвало да предизвика ревност и безсилие у Волов. Но точно тук започва най-големият негов подвиг - признаването на превъзходството на Бенковски и отстъпването на лидерството на него, който има по-добри лидерски качества. Волов превъзмогва егото си в името на каузата. И от лидер става той помощник на своя досегашен помощник - Бенковски. Без да допуска никаква интрига, завист, ревност или каквото и да е друго негативно чувство към своя съратник, което би попречило на революционната работа. Двамата учудващо синхронно взаимно се допълват, въпреки очевидната несъвместимост на характерите. Като това става благодарение на такта и компромисите на Волов, на неговият нетипично български подвиг - да пренебрегнеш себе си в името на другите...

А той изглежда толкова млад - по-млад от своите 26 години, на които загива. И все така продължава да ни гледа от учебниците по История - момчешки, почти свенливо деликатен, тих и ненатрапчив...