Той изглежда толкова млад - по-млад от своите 26 години, на които загива. На снимката от учебниците по История ни гледа едно красиво голобрадо момче, с крехка физика и нежни черти на лицето. Прилича повече на ученик, отколкото на революционер. Още по-малко пък на революционен водач, какъвто всъщност е. Но независимо как изглежда - той е Панайот Волов, водачът на Четвърти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 година. Той не е типичният български революционер - пламенно решителен и поетично гениален като Ботев, мъдро теоретичен като Каравелов, харизматичен като Раковски, биткаджия като Филип Тотю, Караджата и Хаджи Димитър, дръзко смел и силен по дух като Левски. Не, той е точно такъв, какъвто е на снимката, от която ни гледа.
Момчешки, почти свенливо деликатен, тих и ненатрапчив. Пълен контраст на Бенковски, който е определен за негов помощник в революционните дела. Бенковски е шумен, хулигански нахакан, с предизвикателен пламък в очите, завладяващ, увл ...