Не знам къде съм, кой съм.  Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите?  Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа?  Да, имам душа.  Луда е моята душа.  Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдите ми и не позволява на въздуха да влезе там. Около мен джуджета, малки сладки джуджета. Уж сладки, а как щипят само. Гъделичкат ме по петите. Имам груби пети, защото съм търсач. Търсaчите се раждат с груби пети, за да могат да ходят много, да търсят. Защото ако искаш да намериш, трябва много да ходиш, да скиташ. Търсачите са скитници. От очите им падат въпроси, вместо сълзи. Много ходя, мразя градския транспорт, ходя пеш. Не обичам града, обичам планината. Само там съм жив. Там мога да дишам. Мога да обичам. Само там мога да обичам.
Какво направих с живота си?!
Глупости. Трябва да стана. Но ми е толкова зле. Снощи пих ли или не пих?
Вече не помня дали алкохола е причина да се чувствам така. Май не е. Май не е, май не пих. Трябва да спра да пия, ако не искам да стана храна на мравките. Прекрасните мравчици! Мили същества, колко са организирани! Как всяка прави това , което трябва! Обичам да ги гледам, като ме лазят. Всъщност, трябва да пия, ако искам да лежа на земята и да ме галят любимите ми, мравките.
Да си отворя ли очите вече? Не искам. Да, отварям ги. Какво е това?
В стаята няма предмети, има само същества. Всеки предмет се е превърнал в някакво същество. Притискат ме, гадни са. Какво искат от мен? Гнусни твари и вазата и часовника...
Да продължа ли да живея с тях?
Ще стана от леглото, знам, че това са глупави видения. Ще изчезнат, като стана. Трябва да запаля печката.
Изритах бутилката. Господи, беше последната глътчица вино. Няма да пия днес. Ще спра, все някога ще спра. Боже, как я обичам! Защо направих това?  Сънувах я снощи, май. Не говорих с нея. Тя обеща да се моли за мен.  И аз й обещах да се моля.  Но не го направих, заспах.
И сега заспивам.  Уж станах от леглото, а заспивам.  Печката, мравките, виното... Гората ме чака и печката.  И тя.  Тя не ме чака.  Но другите?! Другите ме чакат, те искат да ме изядат, онази статуетка.  Какво иска от мен. Ще ме нападнат, знам усещам.  Уж са само видения.  Да заспя ли? По безопасно ли е да заспя?
Заспивам. Миличка, моли се за мен и след като заспя.