ЕДНО СТАРО КОПЧЕ
Спомням си, че когато бях дете, баба ми имаше едно копче. На нея и се отдаваше да шие, на ръка и на машина, и всички баби от махалата и носеха разни рокли, панталони и най-обикновени месали, които тя да преправи. Заради това, баба ми имаше цели две кутии с копчета, но само едно от тях ми правеше впечатление. Това копче не стоеше в кутиите при другите копчета а се подмяташе насам-натам. Виждах го на какви ли не места: при инструментите на дядо ми, в чекмеджето при вилиците и лъжиците, в хладилника при зеленчуците, в мазата, на тавана, в градината, дори веднъж дядо ми ме прати да го взема от комшиите.
То, копчето, уж си беше копче, но не съвсем като другите. Другите бяха най-различни: кръгли, квадратни, триъгълни, метални, пластмасови, седефени, за ризи, за панталони... най-различни, но всички имаха поне по две дупки. А това копче имаше една единствена дупка и беше някак си безформено. Беше с много лъчи, всеки от тях беше различно дълъг, по своему крив и остър, с много о ...