Егото се опитва да те накара да отвориш широко очи и да впериш взор или в миналото, или в бъдещето, но не и в настоящето.

На него не му харесва да живееш в настоящето, тук и сега. Хитро е егото. Моето настояще е моята единствена връзка с времето. А времето ражда пространството. Излиза, че моята единствена връзка с пространството (или реалния свят) е настоящето. А на егото не му харесва да виждаш реалния свят. На него му трябва да живееш в илюзорния.

Вперили сме поглед в миналото. Ах колко добре беше там, колко ни се иска времето да се върне. Или за да изживеем отново щастие, или за да се предпазим от „нещастието” изживяно. Целият ни ден е изпълнен с мисли за миналото. Тези мисли са едни тъмни очила, една превръзка, която ни пречи да видим настоящето.

Един дядо казва: „Ех, едно време жените бяха по-хубави, по-добри”. Дядото не се усеща, че просто не иска да се види в настоящето и да се усети това, което усеща. А усеща, че вече жените дотолко не го интересуват, че от тях за него остават само недостатъците, а хубавото той вече няма как да го оцени. Не иска да види как живота тече. Как тече и през настоящето и не иска да види страха си от бъдещето, страха от бъдещата смърт.

Страха от бъдещето е другото средство, с което егото мобилизира всичките ресурси на човека, за да попречи да види себе, което може да стане само в настоящето. И човек почва да мисли за подсигуряване, подсигурява се срещу неща, които реално ги няма, но егото така му ги нашепва в ухото, че те стават по-реални от това да те блъсне автобус. Да, егото действа така, че страховете на човек стават много по-реални и му въздействат много повече, отколкото реалната действителност на настоящия момент. „На страха очите са големи”.

Така човек все повече забравя истинските си цели и желания, защото неговите реални емоции и желания в настоящия момент са филтрирани и преработени от вперването в миналото и настоящето. От съжалението за миналото и страха за бъдещето. Питате се как изглежда зомбиран човек? Всеки ден се срещаме по улиците. Какво е зомбито? Мъртво тяло, лишено от дух и душа, което няма собствена воля и се използва за целите на някой си. Който е вперил очи в миналото и бъдещето, няма воля в настоящето и в настоящето той се държи като зомби. Без воля. Волята е иззета от страна на егото.

Мъка.