Надвесен като олимпийски бог над ранната гъста мъгла, стоях на балкона, стъпил с боси крака върху хладните напукани плочи. Запалих ментова цигара, държейки в ръка „Кен“- че енергийна напитка в запотена метална кутия и капчиците по нея бавно и синхронично удряха пода, издавайки съвсем невинен и едва доловим звук в тишината. Часът бе седем без петнадесет. Наслаждавах се на спокойствие на гледката, докато с брутален замах наоколо внезапно се разнесоха ударни метални акорди. Неочаквано купчинка пепел покри краката ми - сякаш великан с исполинска цигара се бе изкусил да се присъедини към моята уютна компания. Само след секунда до нозете ми падна странна птица – опожарена, със счупено крило. Аз се сраснах за миг с прозореца, оглеждайки в шок създанието. Димеше и гореше като факла, а пламъците на горящото й тяло осветяваха дълъг и безкраен тунел в заобикалящата ни мъгла. Животното не агонизираше, напротив, то бе жизнено, а в окото му блестеше протяжна сълза, отразяваща очакване на протегната ...